— А-Едно!
След секунда галонът с мляко, поставен като мишена, експлодира и разпръсна бели фонтани. Не се чу нито звук от далекобойната пушка със заглушител на Майк Стрибър.
Полковникът потрепери, осъзнал, че Харват е поставил снайперист наблизо.
Харват прибра радиопредавателя в задния си джоб, извади мобилния телефон на Кейси и показа на Бремър три снимки — Патриша Бремър, Моли Бремър в спортен екип и колата, с която бяха дошли за мача.
— Ето как стоят нещата. Ако ме излъжеш, ако дори се усъмня, че ме лъжеш, изваждам радиото и давам команда за два изстрела.
— Не! — възкликна полковникът. — Моля те, недей!
Той продължи, сякаш не го е чул:
— Първият куршум ще полети към трибуните. Ще улучи съпругата ти в главата и ще я убие. Вторият ще порази дъщеря ти и ще я парализира. Ще се погрижа да разбере, че майка й е умряла, а тя е парализирана, защото баща й е поставил своите интереси над семейните.
— Недей… Моля те!
— После ще те разоблича и ще ти осигуря съдебен процес за това, което си направил. Ще бъде шумно дело. Историята ще гръмне с такава сила, че Белият дом и Министерството на отбраната няма да успеят да си прикрият задниците. Няма да имат друг избор, освен да те изпекат жив, за да си спасят кожите. Ще гориш на кладата. А когато процесът приключи и те изпратят в „Левънуърт“ до края на дните ти — ако се разминеш със смъртното наказание, разбира се — ще започнат истинските ти мъки. Ще се погрижа всеки ден в килията ти да е ад. Затворническите сцени в банята, които си гледал по филмите, бледнеят пред това, което ще ти се случи. Обожателите ти ще се редят на опашка пред вратата на килията ти. Току-виж се наложило да си назначиш секретар да ти попълва графика.
— Няма да…
— Няма да… какво? — Харват пристъпи заплашително към него. — Няма да успея да уредя да си платиш за стореното? Пробвай, копеле! Уби мои приятели и едва се сдържам да не те убия. При това не с куршум. Иска ми се да те завлека в някоя забравена от Бога ферма и да те измъчвам месеци наред. Въображението ти е безсилно да нарисува такова чистилище. Аз нямам какво да губя. Ти, от друга страна, имаш всичко. Предлагам ти безценна възможност. Не я пропускай.
По изражението на Бремър личеше, че най-опасният противник, с когото се е сблъсквал, е телбодът. Полковникът беше бюрократ.
Харват не обичаше да използва семейството и децата на противниците си, но понякога това бе най-ефикасният и най-експедитивният метод. Разковничето беше да го разколебае и да го смаже емоционално, за да го извади от равновесие.
— Вече изпрати кого ли не по дирите ми, но не успя да ме спреш. Обмисли ли вече въпроса? Ще убиеш ли съпругата си? Ще осакатиш ли дъщеря си или ще ми съдействаш?
Бремър погледна игрището за хокей на трева и няколко секунди не откъсна очи от него. После се обърна към Харват и кимна бавно.
— Ти ли изпрати екипи да ме убият?
— Да — отговори.
Харват следеше внимателно лицето му, докато задаваше въпросите, чиито отговори знаеше. Искаше да опознае мимиките му, в случай че започне да го лъже.
— Къде се опитаха да ме убият?
Полковникът преглътна.
— В Париж, Испания, Тексас.
— Аз ли бях единствената мишена в Париж?
Бремър сви рамене.
— Ти беше основната мишена.
— Какво означава това?
— Знаехме, че жената ще е с теб и че най-добрата възможност е да те нападнем в апартамента.
— Значи си заповядал да убият и нея?
— Тя беше заплаха. Да.
— Елиминирал си и други хора, с които работех.
— Да.
— Защо?
— Защото — отвърна Бремър — бяхте в списъка.
Харват долови лека промяна в тона му, съчетана с едва доловима гримаса, продължила не повече от щракване на фотоапарат, но все пак видима. Полковникът или лъжеше, или не казваше всичко.
— Какъв списък?
— Нарича се „Черният списък“. Не го съставям аз. Аз поемам хората, след като ги включат в списъка.
Харват провеждаше разпита като акула, плуваща в широки концентрични кръгове около жертвата. Колкото повече информация събираше, толкова по-близо до истината стигаше и затваряше кръга.
Във водата имаше кръв и тази кръв беше на Бремър. Последният му отговор бе лъжа; издайническото трепване се бе появило отново. Харват едва се сдържа да не удари измамника. Понякога обаче да видиш перката на хищника над водата е психологически по-ужасяващо, отколкото да усетиш как те захапва.