Смая се колко бързо полковникът забравя загрижеността за дъщеря си и егоизмът му надделява, подтиквайки го да спаси собствената си кожа. Ако не разполагаха с дъщерята, за да оказват психологически натиск, сигурно щеше да се наложи да го подложат на физически мъчения, защото се страхуваше до смърт от Мидълтън и от могъществото му.
Бремър попита Харват как ще го предпази от гнева на Мидълтън. Харват бе обещал никой от семейството му да не пострада, но това не означаваше, че Мидълтън няма да си отмъсти. Поиска да разбере дали Харват ще убие Мидълтън, но той смени темата. Не беше негова работа. Полковникът трябваше да е доволен, че все още диша.
След като разбра кой стои зад покушенията, Харват попита защо.
— Според Мидълтън — отвърна Бремър — групата ти е била вербувана от чуждестранни сили, планиращи терористична атака срещу Съединените щати.
— И се е обърнал към теб, а не към ФБР?
— Каза, че хората ти имат шпиони във всички агенции и се налага да действаме по този начин.
— И ти му повярва? — попита Харват, макар да прочете по изражението му, че се е усъмнил.
— Нямах избор.
Прииска му се да му изтръгне гръкляна.
— Не съм виждал по-жалко човешко същество от теб. Нямаш никакви морални принципи. Ръцете ти са изцапани с невинна кръв. Едва се сдържам да не те удуша. Хората, които заповяда да убият, бяха патриоти. Преследваха най-гнусното зло в най-мрачните кътчета на планетата. Мидълтън те е излъгал и ти си разбрал, че те лъже, но вместо да постъпиш правилно, си играл по свирката му, за да си спасиш дебелия задник. Противен си!
Бремър понечи да сведе глава, но той не му позволи:
— Не смей да отклоняваш очи, кучи сине. Гледай ме, докато ти говоря!
След няколко минути Харват овладя гнева си и поднови разпита. Колкото повече въпроси му задаваше, толкова по-безполезен се оказваше Бремър. Нямаше представа защо Мидълтън е взел на прицел „Карлтън Груп“ и не бе чувал за никакъв дигитален Пърл Харбър.
Единственото, с което успя да съдейства, бе интересно предложение как да се доберат до Мидълтън. За писарушка планът беше наистина изобретателен. Харват му зададе още няколко уточняващи въпроса, но не прояви интерес към предложението му.
Преди да го освободи, предупреди за последен път закръгления полковник:
— Изпрати най-добрите си хора след мен, но никой не се върна жив. Не можеш да ме спреш. Аз съм неуловим. Имам и много приятели, част от които ще следят теб и семейството ти. Инструктирал съм ги какво да ти причинят, ако се отклониш дори на милиметър от режима си или се опиташ да заминеш на неочаквана ваканция. Кажеш ли на някого за задушевния ни разговор или се опиташ да се свържеш с Крейг Мидълтън, няма да се задоволя само с убийството на съпругата ти и осакатяването на дъщеря ти. Познавам един извънредно садистичен бедуин, който охотно ще приеме Моли в харема си, а аз ще се погрижа да получиш пълна видеодокументация.
— Няма. Обещавам. Гроб съм — заяви Бремър.
— Усъмня ли се, че някой от ударните ти отряди е по дирите ми, лично ще се заема с теб и със семейството ти. Разбираш ли?
Полковникът кимна. Харват му свали белезниците и му махна да слезе от събърбъна. Кейси го проследи с поглед как тръгва към автомобила си.
— Доверяваш ли му се наистина? — попита тя.
Харват, който също наблюдаваше полковника, поклати глава.
— Не. Но нямаме друг избор.
— Като го слушах, ми се прииска да му изпратя един куршум в челото. Все още ми се иска. Заради Райли.
— Не бих могъл да те спра. Защо не го направи?
— Защото твърдеше, че това е правилният начин, и ти се доверявам.
Искрено и честно признание, което заслужаваше уважение.
— Когато всичко свърши обаче — добави тя, — помни, че аз не съм му обещавала да го пощадя.
— Разбирам.
— Ще разбереш, ако с Мегън решим да предприемем нещо?
Харват срещна погледа й.
— Нямам право да ти казвам как да постъпваш. Смятам ли, че този човек заслужава смърт? Абсолютно. Но той има дъщеря и съпруга.
— А убитите ти колеги? — попита Кейси. — Имаха ли съпруги и деца?