— Докато са я преследвали биячите на АТС?
Шрьодер кимна.
— Знаеш ли защо са я преследвали?
— Открадна информация от АТС, за да помогне на „Карлтън Груп“ да осъществят атаката.
Този мъж определено беше идиот.
— Няма никаква атака — каза Харват. — Каролайн Ромеро е откраднала информация, за да изобличи АТС. Те са планирали атака.
— Планирали са атака?
— Чувал ли си израза „дигитален Пърл Харбър“?
— Да. Обозначава една от най-жестоките атаки, на които е възможно да станем жертва. Голяма част от работата ни е да опазим клиентите си от ддд… дигиталния Пърл Харбър. Той ще унищожи мрежата и ще постави страната на колене.
— Значи АТС знае не само как е възможно да се осъществи такава атака, но и кои са слабите места в американската киберинфраструктура?
— Ддд… да — отвърна Шрьодер и внезапно го осени прозрение какво е замислял Крейг Мидълтън. — Но ззз… защо? Каква е ппп… ползата?
— Тук отново стигаме до Каролайн Ромеро, но първо, къде са дрехите, с които смяташе да се прибереш вкъщи?
— В ддд… дрешника. Защо?
— Защото ще се поразходим.
60
Вирджиния
Един и същи човек бе наемател на разнебитената плевня и на запуснатия апартамент над нея в продължение на повече от петдесет години. През цялото време Томи Банкс не бе споменавал нито дума за убежището си, нито бе водил някого в него. До тази нощ.
Плевнята беше застраховка. Насърчаваше всичките си ученици да инвестират в такава полица. Някои се вслушваха в съвета му, други — не. Когато ги прехвърляха в канцелариите на Лангли или създаваха семейства и ги притискаха финансови проблеми, мнозина закриваха тайните си банкови сметки и прекратяваха договорите за наем на подобни жилища. Банкс не искаше да ги съди, но резервното укрепление бе като пожарогасителя и колана в автомобила — може никога да не ти потрябва, но потрябва ли ти, благодариш на Бога, че си постъпил предвидливо. Тази нощ бе ред на Банкс да извлече полза от прозорливостта си.
Щом напуснаха благополучно Вашингтон, елиминираха проследяващите устройства на автомобила, разглобиха мобилния телефон на белокосия мъж и се запътиха към фермата.
Скриха събърбъна в плевнята, освободиха краката на белокосия мъж, надянаха му качулка и го измъкнаха от багажника. Поощриха го да изкачи покорно дървеното стълбище до апартамента, заплашвайки го, че ще пуснат в ход електрошоковата палка.
Щом стигнаха горе, завързаха краката и ръцете му за здрав дървен стол и Карлтън извади с клещи шиповете на електрошоковата палка, впили се в гърдите му.
До стария телевизор имаше древна видеоуредба и няколко редици видеокасети. Банкс беше почитател на уестърните и филмите за Втората световна война. На Карлтън му трябваше просто фонов шум, но не нещо, което да вдъхне смелост или да вдъхнови пленника. Прегледа видеокасетите и откри една с надпис на кирилица. Предположи правилно, че е от дните на Студената война и или е документален материал, или е служила да поддържа езиковите умения на Банкс.
Каквото и да беше, руският щеше да свърши работа. Карлтън пъхна касетата в уредбата, включи телевизора и увеличи звука.
След като се увери, че белокосият няма да чува разговора им, подкани Банкс да отидат в банята, за да му обясни какво смята да направи.
Възрастният мъж зададе само един въпрос:
— С качулката или без нея?
— С качулката — отвърна. — Липсата на зрение подсилва ефекта.
— Той е едричък. Страхувам се, че няма да съм ти от полза при пренасянето.
— Ще измислим нещо като лост. Стига да свърши работа, не е необходимо да е изрядно. Не бой се.
— Това си е твое дело, Прасковке. А аз само ще ти нося куфарчето.
След като уточниха подробностите, се върнаха при пленника. Карлтън го удари с юмрук по лявото ухо.
— Първи въпрос — изкрещя, за да надвика звънтенето в ушите му. — Как се казваш и кой те изпрати?
— Върви на майната си — отвърна беловласият изпод качулката.
— Ти си пръв — каза Карлтън, стисна тестисите на мъжа през панталона и ги изви жестоко.
В гърлото на пленника се надигна приглушено гъргорене, последвано от пронизителен писък. Той го пусна и попита:
— На умник ли ми се правиш? Мога да продължа цял ден и ще става все по-лошо.
— Майната ти.
— Няма да ме разочароваш, нали? Мразя да се огъват от самото начало. — Погледна Банкс и каза: — Нагрей ютията.