— Майната ти — просъска пленникът изпод качулката.
— Гладили ли са някога костюма ти върху теб? — попита Карлтън. — Спестява сума ти време, но е като да те изгорят жив. Между другото, надявам се, че не носиш полиестер. Залепва по-зле от напалм.
— Мъртъв си! Ще те убия, копеле! Чуваш ли?
— Ти ме чуй, отрепко. Ще те убия, без да ми мигне окото. Но преди това ще проговориш. Хората ти са мъртви и никой не знае къде си. Дали ще се измъкнеш жив, или сърцето ти ще се пръсне, преди да приключим, зависи изцяло от теб.
— Майната ти!
— Повтаряш се — констатира Карлтън, обърна се към Банкс и каза: — Вземи кофата и сандъците и ме последвай.
Карлтън застана зад стола на пленника, наклони го на задните му крака и го повлече към банята.
— Не ме е страх — предизвика го беловласият.
— Не бой се — отвърна му. — Ще те уплаша.
Банкс остана пред банята, а Карлтън стъпи във ваната и взе калъп жълт сапун, провесен на дебело кафяво въже над душа. После излезе от ваната, застана пред беловласия и започна да го налага жестоко със сапуна.
Мъжът беше издръжливо копеле и не издаде нито звук, преди петия или шестия удар. Карлтън продължи невъзмутимо да нанася удар след удар.
Не беше разярен. Напротив — беше абсолютно спокоен и знаеше точно докъде да стигне. Когато свърши, пленникът се гърчеше от болка.
— Как се казваш? — попита Карлтън.
Пленникът не отговори.
— Как се казваш? — повтори.
След малко чу отговора — същия като преди, но значително по-вял.
— Майната ти.
— Добре — отвърна Карлтън. — Минаваме към следващия кръг на ада. Приготви се. — Кимна на Банкс и каза: — Донеси сандъците.
Плъзна стола към ваната, клекна, хвана задните крака и преброи до три. Повдигна стола и го закрепи на ръба на ваната така, че пленникът застана хоризонтално с лице към тавана.
Останал без дъх, с разтуптяно сърце, Карлтън се облегна за миг на мивката. На езика му беше да сподели, че вече е остарял за такива занимания, но осъзна, че вероятно няма да предизвика съчувствие у Банкс, и си замълча.
Когато се съвзе, взе хавлия от закачалката и я връчи на Томи, който не се нуждаеше от допълнителни указания. Както обичаше да казва, това не беше първото му родео. Въпреки напредналата възраст и отслабналите ръце, можеше да задържи главата на завързан мъж на едно място и да натиска хавлията върху устата му, докато постигнат желания резултат.
Банкс метна хавлията през лицето на беловласия, а Карлтън завъртя кранчето на чешмата и започна да пълни кофата със студена вода. Пленникът веднага се загърчи. Знаеше какво предстои.
— Дръж го здраво — каза Карлтън на Банкс, докато кофата се пълнеше.
Столът беше от жилава дървесина. Освен това старият Беловласко бе завързан и нямаше как да се освободи.
Когато кофата се напълни, Карлтън спря кранчето, наведе се до ухото на пленника и тихо го усмири. Когато мъжът спря да се извива, той почака секунда и засвири припева на „Аз пея под дъжда“. Мъжът веднага се заизвива отново. Вероятно вече бе готов да проговори. Карлтън обаче не се задоволяваше с вероятности. Искаше да е сигурен.
Изправи се и запя песента, изливайки вода върху хавлията, закрила носа и устата на пленника.
Беловласият се замята още по-енергично. Банкс натискаше хавлията с цялата си тежест и едва успяваше да задържи лицето на пленника под водната струя.
Най-сетне Карлтън спря да налива вода, Банкс махна хавлията и се изправи.
Пленникът веднага обърна глава настрани и започна да кашля и да се бори за глътка въздух. Карлтън завъртя кранчето и започна да пълни отново кофата. Този път обаче изчака да прелее. Знаеше какъв психологически ефект ще окаже леещата се вода върху пленника.
След няколко секунди спря водата и заподсвирква отново. Кимна на Банкс, който взе мократа хавлия и понечи да я притисне върху носа и устата на Беловласия. Той обаче спря да кашля, колкото да каже прегракнало:
— Винън. Казвам се Мартин Винън.
61
Анаполис
Мериленд
Стрелбата край мемориала в памет на героите от Втората световна война заемаше челно място в новините. Крейг Мидълтън веднага разбра чии са телата. Досети се и кого са видели свидетелите да извеждат от черния събърбън. Още преди трупът на похитения да изплува в някоя канавка, Мидълтън знаеше името му — Мартин Винън. Беше видял записи от достатъчно местни камери, за да събере две и две.