— Чакай малко! — прекъсна го Харват. — Ще строят нови центрове? Ами новите сгради, където се помещават сървърите? В Сан Антонио например?
Никълъс му намигна.
— По-информиран си, отколкото е полезно за здравето ти. Не бива да задаваш такива въпроси. За жалост обаче имаш право. Националната агенция за сигурност и по-скоро АТС чрез Националната агенция за сигурност прокарала идеята колко е необходимо съвсем ново съоръжение, форт Мийд наистина не успява да вмести Националната агенция за сигурност. Тя е като черна дупка, електричеството никога не им стига. Но друго е по-интересно. Изготвили са списък с трийсет и седем вероятни места, всяко с кодово име. Кемп Уилямс в пустинята край Солт Лейк Сити например е наречен „Синият обект“.
— „Сини пясъци“! — възкликна Харват.
Никълъс кимна.
— Познай кое място са избрали в крайна сметка?
— Кемп Уилямс. Или „Синия обект“.
— Именно. Там Националната агенция за сигурност започнала строеж за два милиарда долара. Шпионският център ще се простира на огромна площ с хранилища за информация, техническа поддръжка и административни сгради. Ще бъде пет пъти по-обширен от Капитолия. Ще разполага със собствена електроцентрала, резервни генератори и складове за гориво и вода. Най-любопитното обаче е, че според Каролайн националният център за кибербезопасност няма само да събира и да съхранява информация. Истинската му цел е да стане плацдарм на новия, контролиран от правителството интернет. Тоест отговорът на твоя въпрос „защо сега“ е: „Защото АТС е готова“. Технологията най-сетне е осигурена. За да осъществят промяната, им е необходима само…
— Криза — довърши Харват. — Достатъчно сериозна, за да оправдае промяната.
65
„Така значи“ — рече си Харват. Нямаше значение как планират да го извършат, важното беше какво планират и сега всичко му се изясни.
Блокирането на интернет щеше да е смъртоносно — самолети и влакове щяха да катастрофират, електрическата мрежа щеше да излезе от строя, банките, финансовите институции и спешните центрове щяха да прекратят работа, доставките на гориво, храна и лекарства щяха да секнат. Хиляди, дори стотици хиляди щяха да загинат. И докато страната рухваше, Крейг Мидълтън и управителният съвет на АТС щяха да се излежават в безопасното си, добре заредено двестаакрово имение във Вирджиния. А после щяха да яхнат гребена на вълната. Харват обаче нямаше да им го позволи.
Дори да успееше да спре атаката, политическите последици щяха да са сериозни. Членовете на управителния съвет на АТС бяха влиятелни държавници. Политиката и дипломацията не му бяха стихия. В тази област се изявяваше Стареца. Което му припомни нещо.
Обърна се към Никълъс, посочи стената от монитори и попита:
— Ще отвориш ли връзка с интернет на един от тези?
Дребният мъж се настани върху стола на Шрьодер и запретна ръкави. След няколко секунди обяви:
— Готово!
Харват му продиктува уебстраницата, която искаше да провери. Никълъс го изгледа през рамо:
— Шегуваш ли се?
— Дълга история. Просто я отвори, моля те.
Никълъс го послуша. Когато страницата се появи на монитора, той стана и отстъпи мястото си на Харват.
Той грабна мишката и започна да прехвърля обявите. Накрая откри съобщението на Стареца. Имаше отговор! Не му се вярваше. Стареца го канеше в сектор за частни разговори. Харват реши да последва връзката.
Прочете съобщението и не се усъмни ни най-малко кой го е писал — Карлтън беше жив. Имаше и телефонен номер.
Предположи, че телефонът е чист и Стареца ще го захвърли с леко сърце, ако се наложи. Въпросът беше дали АТС знаеха за съществуването му? Дали едно обаждане до Стареца щеше да доведе хрътките им до жилището на Шрьодер?
Харват размисли дали да не слезе долу, да подкара събърбъна и да се обади в движение, но ако се опитваха да го открият, сигурно наблюдаваха градските камери и щяха да го проследят, когато се връща.
От друга страна, Шрьодер твърдеше, че Мидълтън е назначил само него да издирва Харват и Стареца. В АТС нямаше армия от анализатори, работещи денонощно.
Звучеше логично. Мидълтън действаше потайно. Колкото по-малко персонал знаеше, толкова по-добре. Шрьодер се бе оказал достатъчно способен. Бе проследил всички агенти от „Карлтън Груп“, както и Харват до Париж, Испания и Тексас. Включеше ли повече служители, независимо колко бегло информирани, Мидълтън рискуваше да го разкрият. Харват реши, че си струва.