На третото позвъняване Рийд Карлтън отговори. След бърза размяна на реплики, за да потвърдят самоличностите си, Стареца каза:
— Нямам думи да ти опиша колко се радвам да те чуя!
— Аз също — отвърна Харват. — Трябва да се срещнем. Имам да ти казвам много неща.
— В града ли си?
— Да. А ти?
— Не. Отидох да подишам чист въздух.
— Добре идея. Да дойда ли при теб?
Стареца се съгласи и щом приключиха разговора, му изпрати писмено съобщение с указания.
След час и половина двамата мъже се срещнаха на паркинг пред закусвалня, недалеч от апартамента под наем на Томи Банкс. Карлтън прегърна Харват.
— Мислех, че си мъртъв.
— И аз те мислех за мъртъв — отвърна Харват, щастлив, че Стареца е невредим. Настроението му обаче бързо се промени. Той се отдръпна назад и каза: — Случи се много внезапно, не успях да спася Райли.
Стареца поклати глава.
— Ще се погрижим тези кучи синове да си платят. Ще ми се само да имахме повече помощници.
— Не сме съвсем сами — отвърна Харват.
Извади фенерчето си, прихлупи с длан лампичката и светна два пъти.
Харват бе оставил двете жени от „Проект Атина“ на километър надолу по шосето и те бяха стигнали пеша дотук. Кейси излезе първа от мрака, следвана от Роудс, която носеше дълъг пластмасов калъф. В него беше далекобойната пушка „Ла Рю“, оборудвана с окуляр за нощно виждане, който Стрибър бе донесъл от Тексас „за всеки случай“.
Жените не се бяха срещали с Карлтън. След като се запознаха и се ръкуваха, той предложи да продължат разговора във фермата. Харват се съгласи и всички се качиха в автомобилите си. Стареца потегли по шосето, а Харват го последва от безопасно разстояние.
Във фермата Банкс пазеше Мартин Винън в апартамента над плевнята, а Карлтън им свари кафе в кухнята в главната къща. Томи го успокои да не се притеснява, щял да уреди въпроса с хазяите, когато се върнат.
Харват разказа на Карлтън всичко, което се бе случило. После Карлтън взе думата. Обясни защо е изпратил Райли в Париж, френски банкер помагал на няколко държави да заобикалят финансовите санкции и се замесил в нелегална търговия с оръжие. Съществували опасения, че централата на ЦРУ в Париж е компрометирана. Затова помолили Карлтън да изпрати свой екип. Преди да възложи задачата на Райли и Харват обаче, започнала „Нощта на дългите ножове“.
Стареца разказа на Харват и всичко останало. В характерния си стил разкри само фактите, които според него бе необходимо той да узнае, а другото запази за себе си. Кейси и Роудс слушаха мълчаливо.
След като приключи и обсъдиха отново ролята на АТС, Карлтън погледна Харват и каза:
— Прав си за политическите последствия. Обвинение без солидни доказателства няма да е достатъчно да ги сразим.
— А информацията на Каролайн?
— Не съм чел целия материал, но не съм сигурен, че ще ги убеди.
— А свидетелските показания? — попита Харват. — Ти имаш Винън, ние — Шрьодер. Ще уличим и Бремър.
— Заловили сме и тримата с непозволени средства. Ще откажат да свидетелстват, за да не се злепоставят. Ще проговорят само ако им осигурим имунитет. А за целта трябва да се обърнем или към президента или към главния прокурор и да им предоставим доказателства. Нещо наистина убедително и уличаващо.
— Не разполагаме с толкова време. Те ще атакуват й знаеш ли какво? Пет пари не давам за политическите последици. Искам да предотвратя атаката. После ще мислим за политиците.
Карлтън отпи замислено глътка кафе.
— Съгласен съм. Независимо какво ще предоставим на президента или на Министерството на правосъдието, заради замесените играчи те ще действат изключително предпазливо. Ще проведат обстойно разследване, преди да предприемат каквото и да е.
— С други думи, предвиждаш парализа.
— Не, не парализа. Ще се боят да не допуснат грешка, която да съсипе кариерите им. Ще следват педантично правилата и ще спазват буквата на закона.
— Няма проблем. Колкото повече обвинения повдигнат, толкова по-добре. Първата ми грижа обаче е да предотвратим атаката.
Стареца отпи отново от кафето. Никой не продума. Чуваше се само тиктакането на старинния часовник в коридора.
Накрая Карлтън погледна Харват и каза: