Проходът от спалнята му отвеждаше към тунел под къщата. Когато излезе на чистия нощен въздух, той се обърна да погледне пожара. Не искаше да мисли за всичко, което огънят поглъщаше, за всичко, което нямаше как да замени. Не биваше да се съсредоточава върху изгубеното, защото щеше да се разгневи. Налагаше се да остане спокоен, да запази хладнокръвие.
Неговият свят приличаше на триизмерна шахматна игра. За да успееш, трябва да разчиташ на здравомислието си и да предвиждаш ходовете по-бързо от противника. Яростта нямаше да му помогне, а сега не биваше да греши.
Беше оцелял и предимството бе на негова страна, поне засега. Едва ли щяха да овладеят скоро толкова силен пожар, за да влязат властите вътре и да започнат да разследват. Щяха да се затруднят да идентифицират телата. Тоест, времето беше на негова страна — от начина, по който щеше да го оползотвори, зависеше всичко.
Протоколът за такива ситуации беше кристално ясен. Първо, намираш сигурно убежище. Едва тогава се заемаш да разнищиш случая и да обмислиш следващия си ход.
6
Страната на баските в Пиренеите
Испания
С кестенявата коса и сините очи Скот Харват трудно би минал за местен жител. Всъщност, макар да се кичеше с прозвището Викинга, когато преди години ухажваше рояк скандинавски стюардеси, приличаше по-скоро на германец.
Беше красив четирийсетгодишен мъж, но изглеждаше като трийсетгодишен и за незапознатите жестовете му излъчваха спокойна самоувереност. Посветените обаче забелязваха как попива обстановката, колко изострени са сетивата му за всичко и за всеки, без да личи, че обръща особено внимание на каквото и да било. Тази бдителност можеше да се обясни само с първокласно военно или полицейско обучение.
Харват наистина беше получил най-добрата школовка, която военните и силите на реда предлагат. Загърбвайки кариера на атлет, за да тръгне по стъпките на покойния си баща, след строг подбор и изтощителна подготовка той беше станал „тюлен“ в американската морска пехота. Винаги готов за нови предизвикателства, се бе прехвърлил от Втори взвод на „тюлените“ в прочутия Шести взвод, където освен многото други подвизи беше помагал да охраняват президента по време на плаване.
Тайните служби останаха впечатлени и го поканиха да подсили антитерористичния им отдел в Белия дом. Оказаха му невероятна чест, но да премине в областта на отбраната след дългогодишния опит от другата страна на барикадата и да предостави инициативата на лошите момчета, не подхождаше на Харват. Не след дълго президентът осъзна, че не използват напълно таланта на младежа.
Решен да пренесе играта в полето на терористите, заплашващи американските граждани и интереси, президентът повери на Харват строго секретна програма, наречена „Апекс“. По същество за Харват важеше само едно правило — не се оставяй да те заловят.
Програмата пожъна небивал успех, но когато президентът напусна кабинета след два мандата, наследникът му имаше други възгледи. Вместо да убива враговете на Америка, той искаше да разговаря с тях. Проектът „Апекс“ беше прекратен, а средствата за него — пренасочени. Харват остана без работа.
Нае го компания в Колорадските планини, специализирана в събиране на разузнавателни сведения и обучение на екипи за специални операции. Не след дълго „Карлтън Груп“ — задкулисна частна организация, издържаща се изцяло от „черния“ бюджет на Министерството на отбраната — купи компанията.
След единайсети септември качествената и своевременна разузнавателна информация и оползотворяването й излязоха на преден план. Мудната бюрокрация в ЦРУ и тромавият държавен апарат за сигурност станаха причина да се създаде „Карлтън Груп“. Компанията се залови дръзко с това, което политически коректните политици и плахите бюрократи се страхуваха или бяха неспособни да предприемат.
Седалището й се намираше в кабинета на Стратегическите служби — разузнавателна агенция от времето на войната, предшественик на ЦРУ, — и „Карлтън Груп“ следваше до голяма степен методиката на „Апекс“. Освен екип за събиране на информация Карлтън или Стареца, както го наричаха всички, разполагаше с малобройна група оперативни агенти с опит във военния шпионаж, изпълняващи „директни“ мисии.