— Какво искаш да направим?
Харват не се замисли нито за миг.
— Искам да ги нападна. Тази нощ. Веднага.
66
Майк Стрибър беше ангел пазител. Беше донесъл от Тексас новата пушка, която Роудс щеше да използва, както и оборудване за нощно виждане за Харват. То беше само част от снаряжението, което Харват, Кейси и Роудс натовариха в събърбъна, преди да потеглят от Вашингтон за срещата с Рийд Карлтън. Сега Харват се прокрадваше в тъмнината през гористия северен край на имението на АТС и благодареше мислено на Стрибър.
Шрьодер им описа по памет имението, но Винън, шефът на охраната, им предостави по-изчерпателна информация. Времето, разбира се, ги притискаше, но все пак успяха да планират що-годе сносно нападение.
Най-полезни бяха сведенията за персонала — що за хора са и доколко е вероятно да нападнат нарушител, когото смятат за заплаха. Винън не им спести истината — охранителите на имението бяха добре обучени и упълномощени да убиват неканени гости. Понеже Харват нямаше да разнася вестници на велосипед, беше съвършено ясно в коя категория ще попадне, ако го заловят. Задачата бе да не го заловят.
Докато прекосяваше гората, се сети за Райли Търнър. Не биваше да мисли за нея. Не сега. Трябваше да се съсредоточи. Скъта я в сейфа, който пазеше в най-отдалеченото кътче на съзнанието си, захлопна вратичката и я заключи. По-късно щеше да тъгува за Райли Търнър; сега моментът не бе подходящ. Насочи вниманието си към належащата задача и си припомни всичко, което бе узнал за разположението на имението.
Според Винън не използваха кучета. Това бе огромно облекчение. Според Шрьодер обаче — потвърдено и от Винън — имаха много свръхчувствителни системи за откриване на нарушители. За щастие Шрьодер бе помагал при инсталирането им. От жилището си във Вашингтон, наблюдаван зорко от Никълъс, той създаде мъртви зони, през които Харват да премине и да се промъкне до главната сграда. Настрои и радиопредавателите им така, че да заобиколят обичайното заглушаване на сигнала в имението.
Харват забеляза първия патрул — точно на мястото, което Винън бе посочил — и предупреди тихо Роудс:
— Наблюдателен пост. Викинга е. Приемаш ли?
— Тук Наблюдателен пост — отвърна тя. — Приемам, Викинг.
— На изток от позицията ми има двама постови. Виждаш ли ги?
— Не, Викинг. Не прекъсвай.
След няколко секунди гласът на Роудс отново прозвуча в слушалката:
— Викинг, тук е Наблюдателен пост. Виждам ги.
Майк Стрибър бе донесъл и автомат М-4, оборудван с мощен окуляр за нощно виждане. Харват съзнаваше, че провежда операция, подобна на покушението, което АТС бяха организирали срещу него в Тексас. Затова бе предупредил Роудс да внимава да не й устроят засада.
Тя го прикриваше откъм задната част на имението, а Кейси бе заела позиция отпред. Задачата й беше да отвлече вниманието на охраната, ако се наложи Харват да побегне.
Нощта бе подходяща за нападение — студена и облачна. Вятърът брулеше клоните на дърветата и разпиляваше листата по земята. Такива нощи притъпяват сетивата на постовите. Колкото по-силни са поривите на вятъра, толкова по-склонен си да му припишеш всеки доловен звук. В нощи като тази налучкването е основен метод и Харват разчиташе тъкмо на това.
Прикривайки се между дърветата, той напредваше на юг. Искаше да съкрати доколкото е възможно престоя си на открито. Проблемът бе обширната морава с изрядно подрязана трева, заобикаляща главната сграда. Само прекосявайки я под ъгъл откъм сервизните помещения, имаше шанс да остане незабелязан. АТС обаче също го знаеха и бяха укрепили допълнително този подход. За Харват затруднението произтичаше не от техниката, а от живата сила.
Едно от предимствата му бе елементът на изненада. Друго — мъжете, охраняващи имението тази нощ, не бяха предвидили дежурството. Решението на Мидълтън да ги свика бе взето в последния момент, в резултат на което повечето навярно бяха изморени и недоволни. Това, разбира се, не означаваше, че не представляват заплаха. Харват издържаше по-дълго на безсъние от мнозина. Колкото и да не му харесваше, недоспиването не го правеше по-малко опасен. Всъщност лошото настроение дори изостряше хищническите му инстинкти.
Терористите също помрачаваха настроението му, а точно такива бяха според него Мидълтън и всички, свързани с АТС. Ако се изключеха съпругите и другите роднини, днес в имението нямаше невинни. С тази мисъл той застана в края на гората на стотина метра от складовите помещения.