Снишен зад дърветата, забеляза втори патрул от двама души.
— Наблюдателен пост. Тук Викинг. Приемаш ли?
— Тук Наблюдателен пост. Приемам.
— Има втори патрул. Двама от моята страна. До дългата сграда. Виждаш ли ги?
— Прието, Викинг. Виждам ги. Двама постови откъм северната част на сервизното помещение.
— Забеляза ли нещо друго?
— Не, Викинг. Имаше движение край конюшните, вероятно друг патрул, но се отдалечиха. Чисто е, тръгвай.
— Прието — отвърна Харват. — Не прекъсвай.
Носеше свръхточна 5.56-милиметрова карабина с къса цев, заглушител и холографски мерник ЕОТек XPS3 с окуляр за нощно виждане PVS-14. С него търсеше евентуална заплаха в тъмнината. Така бе видял първите два патрула. Задиша равномерно, погледна пак през окуляра, огледа района и каза в радиопредавателя:
— Наблюдателен пост. Тук Викинг. Стреляй по постовите до сервизното помещение.
— Прието, Викинг. Наблюдателен пост е готов за стрелба. Три, две, едно…
Харват видя как първият охранител залита, улучен в главата. Вторият го последва мигновено. Преди да се строполят на земята, той вече тичаше.
Беше един от най-бързите му стометрови кросове. Спря, когато стигна покритата с чакъл площадка зад склада, и едва не изгуби равновесие.
Огледа се и довлече първия, а после и втория постови по-близо до постройката, където по-трудно щяха да ги забележат в сянката на сградата.
Сега се намираше на място, където Роудс по-трудно щеше да го прикрива. Имаше твърде много постройки и оборудване, които му осигуряваха укритие, но ограничаваха полезрението на Роудс. Щеше да го вижда добре едва при последния му спринт към главната къща.
— Наблюдателен пост до Викинг. Успех!
Харват пое дълбоко дъх, издиша и се ослуша. Вятърът фучеше и той благодари богу, че не използват кучета. Щяха да го надушат от цял километър, особено сега, когато бе започнал да се поти.
Опрял гръб в стената на склада, той се запромъква към далечния й край. Вдигна оръжието си, преброи до три и надникна иззад ъгъла, готов за стрелба. Нямаше никого. Изкачи безшумно малкото възвишение, използвайки склада като укритие, за да не го забележат от главната къща. Засега операцията вървеше гладко.
Четирийсетина метра открито пространство деляха склада от следващата постройка. Между тях бе паркиран товарен камион. Харват огледа района през окуляра за нощно виждане и се втурна към него.
Закова се рязко на място, сниши се зад предната броня и се ослуша. Не чуваше нищо освен вятъра.
Надникна над предната броня, погледна през окуляра, не видя нищо, изправи се и затича.
Следващата сграда беше конюшнята. Там Роудс бе забелязала движение. Харват започна да заобикаля сградата, притиснат към задната й стена. По средата на пътя се спъна в нещо и едва не падна. Запази равновесие и в същия момент се появиха двама въоръжени мъже. Говореха си и очевидно се изненадаха. Преди да вдигнат оръжията си и да се прицелят, Харват натисна спусъка и повали първия мъж. После уби и втория.
— Постовите са обезвредени — прошепна в радиопредавателя и се запрокрадва към хиподрума. Зад него имаше дълга редица гаражи, а след тях му предстоеше последният спринт до къщата.
Заобиколи хиподрума и се озова зад гаражите без други инциденти. Оставаше му само още едно открито пространство, което бяха нарекли „моста“, преди да се добере до главната сграда.
— Викинг до Наблюдателен пост. Приемаш ли?
— Приемам, Викинг.
— Готвя се да тръгна по моста. Как изглежда районът?
— Току-що мина патрул. Трябва да прекосиш, преди да се върнат.
— Прието — отвърна Харват. — Не прекъсвай. — Той обходи периметъра с окуляра за нощно виждане, пое си три пъти дъх и каза: — Тръгвам!
Изскочи иззад гаражите и се втурна към главната къща. Поредният стометров спринт. Тичаше с цялата бързина, на което бе способен.
Беше преполовил разстоянието, когато долови движение. Вляво от него имаше още двама постови и нямаше как да се извърне и да ги застреля навреме.
67
Преди да успее да се прицели, чу Роудс да казва:
— Патрул първи свален. — След секунда добави: — Патрул втори свален.
Мъжете се свлякоха на земята. Роудс бе невероятна. Очевидно можеше да разчита на нея. Продължи напред възможно най-бързо.