Обърнаха го по гръб и му взеха пистолета и автомата. Когато мозъкът му се проясни и успя да се ориентира, с изненада видя Чък Бремър, застанал до Мидълтън с електрошокова палка в дясната ръка.
— Цяла нощ чакахме — рече презрително той, — но знаехме, че рано или късно ще се появиш.
При тези думи полковникът натисна отново бутона на електрошоковата палка и раздруса още веднъж Харват. Когато мъчителният спазъм стихна и Харват се посъвзе, Бремър пристъпи напред и го срита с всички сили в ребрата.
— Това е задето заплашваше да застреляш съпругата ми. — Ритникът беше болезнен, но още по-болезнен бе следващият, който го улучи под брадичката и проряза като мълния черепа му. — Това е за дъщеря ми. Дъщеря ми! Кучи син!
Бремър отстъпи назад и Мидълтън каза на Харват:
— Едва не разколеба стария Чък. В крайна сметка обаче реши да заложи на още един опит да те залови. Добър залог според мен. Нали?
Харват изплю храчка кръв върху персийския килим и раздвижи челюст наляво и надясно.
— Понеже залови Винън и Шрьодер, решихме, че е безполезно да се опитваме да те спрем да нахлуеш в имението. Всъщност Чък предложи да те оставим да дойдеш. Ако охранителите те спипат, отлично. Ако ли не, подготвихме резервен план. И той проработи. Сега е време да се погрижим за слабите звена.
Мидълтън махна на Бремър да му подаде автомата. Той провери дали е зареден и му го подаде.
Мидълтън го улови, раздвижи го надолу-нагоре няколко пъти и опря приклада на рамото си. Отдалечи се от Харват и насочи дулото към няколко от животинските глави по стената. Бремър се усмихваше злорадо.
Усмивката му обаче изчезна, когато Мидълтън се прицели в него и натисна спусъка.
Облак розова мъгла увисна във въздуха като богохулен ореол, когато третият куршум отнесе половината глава на полковника.
— Браво — каза Мидълтън и се наведе да вземе електрошоковата палка. — Много добре. А сега да продължим със слабите звена. Бих искал да знам къде са Кърт Шрьодер и господин Винън.
Харват го погледна и поклати глава. Вече стискаше зъби, предусетил какво предстои.
Мидълтън натисна бутона на електрошоковата палка и той получи поредния токов удар. Тялото му се вдърви като дъска, гърбът му се изви като дъга, а изопнатите му рамене го отблъснаха от пода.
Когато ефектът от токовия удар отмина, Мидълтън повтори въпроса си.
— Върви на майната си — отвърна Харват.
Директорът на АТС остана видимо недоволен от отговора и мъчителната агония се потрети. Мидълтън натисна бутона още два пъти, за да покаже докъде е готов да стигне.
Когато очите на Харват се фокусираха, Мидълтън се наведе и го притисна:
— Слушай, кучи сине. Последен шанс. След това преминавам към автомата. Първо ще ти надупча коленете. Къде са хората ми? И най-важното — къде са Банкс и Карлтън?
— Тук сме — долетя глас от прага.
Мидълтън се извърна рязко и видя как Рийд Карлтън му изпраща въздушна целувка, последвана от два изстрела от стария му пистолет 1911.
Епилог
Вторник
Рийд Карлтън познаваше мнозина от тежката артилерия във Вашингтон, но не той, а Томи Банкс успя да събере на тайно спешно заседание шефовете на ФБР, ЦРУ, Националната агенция за сигурност и Министерството на отбраната. Харват не искаше да присъства на срещата и любезно отклони поканата. Карлтън разбираше защо предпочита да остане зад кулисите. Помоли го само с Никълъс — който бе заминал за Тексас с Нина — да бъдат на разположение, в случай че се наложи да им задават въпроси.
Оказа се, че въпросите са много, повечето отправени към директора на Националната агенция за сигурност. Всички началници смятаха АТС за чудовище, чийто юзди Агенцията е изпуснала. Отдавна имаха подозрения спрямо квазичастната компания, а сега най-лошите им опасения се сбъдваха.
Понеже в стаята не присъстваха нисши служители, директорът на Националната агенция за сигурност нямаше към кого да се допита. Не че имаше значение. Дори половината от фактите за АТС, представени от Карлтън, да бяха истина — а той нямаше причини да се съмнява, — щяха да затънат до шия в неприятности, независимо с каква власт е разполагала Агенцията над АТС. В град като Вашингтон всичко опираше до привидностите.
Другият проблем на Агенцията беше колко се е сраснала с АТС, особено по отношение на информационния център в Юта. Щеше да се наложи да го закрият незабавно, поне докато не приключи обстойното разследване. Трябваше да разберат как точно е смятала АТС да проведе атаката и да се погрижат да възпрат всякакви бъдещи покушения от този род.