След като се изтощиха да трият сол на главата на директора на Националната агенция за сигурност, участниците в срещата започнаха да разискват какво да предприемат оттук нататък. Всички се съгласиха, че две стъпки са неотложни. Първо, трябваше да изпратят подкрепление в имението на АТС, за да освободят Роудс и Кейси.
Рийд Карлтън предложи ЦРУ да осигури отряда и версия за пред обществеността, че Чък Бремър е изпитвал сериозни финансови затруднения. Освен че следващата година дъщеря му щяла да постъпи в скъп университет от „Бръшляновата лига“, полковникът се разорил с множество извънбрачни афери. Решил да напусне Министерството на отбраната и да се прехвърли в частния сектор, за да спечели повече пари. С тази цел кандидатствал за пост в АТС, но не го одобрили. За да си отмъсти, избил няколко служители на компанията в имението й във Вирджиния, включително изпълнителния й директор Крейг Мидълтън. Уликите на местопрестъплението щяха да разкрият, че Мидълтън е успял да стреля, преди да умре, и да убие Бремър.
Според Роудс и Кейси нито един член на управителния съвет не бе пристигнал все още в имението. Засега местопрестъплението беше изцяло на тяхно разположение, но трябваше да действат бързо.
Следващата стъпка бе да информират президента. Най-трудната задача бе да ограничат броя на хората в заседателната зала. Директорът на ЦРУ обаче осведоми безапелационно президента, че ще допуснат единствено главния прокурор и министъра на финансите, а на други съветници няма да разрешат да присъстват. Въпросът бе от национално значение, но щеше да се разисква само в най-тесен кръг.
Президентът уважи препоръката. Когато Рийд Карлтън пристигна в Белия дом с министъра на отбраната, директорите на ЦРУ, ФБР и Националната агенция за сигурност, той го посрещна в заседателната зала, придружен само от финансовия министър и главния прокурор.
Карлтън говори петнайсет минути, последван от директорите на Националната агенция за сигурност, ФБР и ЦРУ. Главният прокурор и финансовият министър останаха изумени от чутото. Президентът, макар и ужасен, запази хладнокръвие.
След като предостави възможност на всички да изразят мнението си и да зададат въпроси, президентът повдигна темата за ограничаване на щетите. Случаят беше изключително деликатен и щеше да подкопае дотолкова доверието на американците в правителството, че той предпочиташе да го погребат веднъж и завинаги. Шефовете на тайните служби предупредиха, че ще балансират върху тънко въже. Прикриеха ли историята, щяха да създадат впечатление, че АТС е действала със знанието и подкрепата на правителството, което не беше вярно. Втълпяха ли си хората, че правителството е участвало в сценария, връщане назад нямаше.
Директорите на разузнаването посъветваха президента да нареди да се проведе обстойно разследване и после да му докладват как според тях е най-благоприятно да процедират. Президентът се съгласи.
Междувременно обаче трябваше да обезвредят АТС. Президентът настоя да сложат край на компанията и на мръсните й сделки, финансовият министър спомена, че ако му предоставят достъп до финансовите документи на АТС, ще се залови незабавно със задачата. Главният прокурор заяви, че Министерството на правосъдието ще окаже безрезервно съдействие на финансовото министерство. Въпросът бе дали правителството и десетките агенции и държавни отдели, на които АТС оказваше техническо сътрудничество, ще оцелеят, ако компанията рухне.
Директорът на Националната агенция за сигурност и министърът на отбраната поискаха да се посъветват на четири очи. Докато ги чакаха, президентът пишеше в бележника си, подчертавайки три законови разпоредби, които персоналът му да предложи незабавно на Конгреса:
1. Извънредно положение да се въвежда само за една година. Удължаването на този срок да се одобрява с две трети от гласовете в Конгреса.
2. Следенето на американски граждани без изрично съдебно разпореждане да се прекрати незабавно. Занапред да се смята за престъпление наблюдението на американски граждани без юридическо постановление и писмено пълномощие.
3. За да се предотврати злоупотребата с вътрешна информация, на всички членове на Конгреса, на федералните служители, работещи в областта на отбраната, технологиите и разузнаването, да се забрани да инвестират на фондовата борса.