Под надзора на Рийд Карлтън Винън ги бе уведомил, че Мидълтън е успял да ускори атаката. Понеже бяха чули, че атаката предстои, твърдението на Винън звучеше логично. Правдоподобно изглеждаше и другото му твърдение — че Мидълтън е подготвил резервен вариант при непредвидени обстоятелства. Понеже имението във Вирджиния е местопрестъпление, а централата на АТС гъмжи от следователи, Винън бе уредил превоз за всички членове на управителния съвет до имението на компанията на Каймановите острови.
След като стюардесата поднесе коктейли за втори път, пилотът я извика в кабината си. Гретхен Кейси влезе, затвори вратата и я заключи.
Когато пилотът от ЦРУ започна да намалява подаването на кислород в главната кабина, Скот Харват, в униформа на помощник-пилот, подаде на Кейси оборудването й. Един по един те се екипираха в тясната пилотска кабина. Когато пилотът им даде знак, надянаха скафандрите и започнаха да подават кислород в маските си. След десет минути отвориха вратата на пилотската кабина.
От мястото, където се намираха, беше очевидно, че хипоксията си е казала думата. Харват и Кейси обиколиха бързо пътниците, за да се уверят, че всички членове на управителния съвет на АТС са мъртви.
После Харват се върна в пилотската кабина и вдигна палци. Докато пилотът от ЦРУ регулираше автопилота, Харват и Кейси провериха за последно парашутите си. Накрая провериха и парашута на пилота, който дойде при тях в главната кабина.
Харват погледна миниатюрния компютър на китката си и даде знак, че остават две минути. Застана до вратата на главната кабина и след една минута даде сигнал на екипа си и я отвори.
Алармени сирени завиха в пилотската кабина и въздушната струя засвистя в ушите им. Харват отброи останалите секунди и даде сигнал на колегите си да скочат. Пилотът скочи пръв, последван от Кейси и накрая, поглеждайки за последно кабината, Харват.
Самолетът продължи да лети над океана до мястото, където щеше да се срещне с дълбокия си, соленоводен гроб. Вестниците щяха да съобщят как управителният съвет на АТС, вече разтърсен от загубата на изпълнителния директор, е разкрил как той е отклонявал значителни суми от фондовете на компанията. Пътували за спешно заседание с банкерите си на Кайманите, но самолетът им катастрофирал. Никога нямаше да открият телата.
Харват насочи Кейси и пилота от ЦРУ към мястото в открити води, където ги чакаше кораб на американския военен флот. Флотилия от гумени спасителни лодки „Зодиак“ се спусна към тях, за да ги извади от водата и да ги отведе на кораба.
Оттам хеликоптер „Сикорски SH-60F Сийхок“ превози екипа до военновъздушната база Кий Уест, откъдето пилотът от ЦРУ отлетя със самолет за Вашингтон. Харват и Кейси обаче имаха други планове.
Пари в брой, дрехи и автомобил от армейския резервен фонд ги очакваха в базата. Качиха се в автомобила и поеха на север по магистрала 1 към Литъл Торч Кий. Пътуваха със спуснати стъкла и колата се пълнеше със солено ухание на море. Притесняваха се, че закъсняват, но когато по радиото пуснаха песен на Джими Бъфет, и двамата се усмихнаха. Почувстваха се, сякаш Райли Търнър им изпраща послание.
Понеже ги обучаваха по същия начин като мъжете от „Делта Форс“, жените от „Проект Атина“ посещаваха водолазния курс за специални войскови части в Кий Уест. За разлика от момчетата от „Делта“ обаче, които прекарваха свободното си време в баровете в Кий Уест, Литъл Торч Кий бе любимо място за отдих на жените от „Проект Атина“.
Райли Търнър бе открила курортния комплекс Литъл Палм Айлънд и го смяташе за най-прекрасното кътче в целия свят. Харват и Кейси бяха решили да се сбогуват с нея именно там.
Регистрираха се и ги отведоха до бунгалата им край брега. Кейси смигна на Харват и попита:
— Какво ще кажеш? Коктейли „Маргарита“?
Харват поклати глава, отиде до масичката за кафе и взе кофичката с лед, бутилката с шампанско и чашите, които бе поръчал да им донесат.
— Ще се сбогуваме както подобава.
Кейси се усмихна. Той се държеше прекалено властно с подчинените си, но пък наистина предвиждаше всичко. Неведнъж я бе изкарвал от кожата, но вече разбираше колко несправедливо го е обвинявала за случилото се в Париж и за смъртта на Райли. Вече бе готова да му прости.
Когато той вдигна кофичката с леда и шампанското, за да й ги покаже, тя се усмихна.