— Превъзходно.
Седнаха на мекия пясък пред бунгалата срещу слънцето, което бавно потъваше в океана, и Харват отвори бутилката, и напълни чашите.
Когато слънцето докосна водата, те вдигнаха чаши и отпиха в памет на Райли. Слушаха нежния прибой пред бунгалата със сламени покриви и разбираха защо Райли е обичала толкова това място. Седяха мълчаливо и пиха, докато пресушиха бутилката. Едва тогава Харват погледна през рамо и осъзна, че персоналът на комплекса тихо пали факли, осветяващи пътеката към малкия ресторант.
— Гладна ли си? — попита.
Кейси, затворила очи и отпуснала глава на скръстените си ръце, се усмихна.
— Свърши ли шампанското?
— Да.
— Дали има още в минибара?
— Вероятно — отвърна Харват. — Да отида ли да проверя?
Тя кимна, без да отваря очи.
— Връщам се веднага — каза той, стана и тръгна към бунгалото.
Влезе вътре и остави вратата отворена, докато провери какво има в малкия хладилник. Намери малка бутилка — крайно недостатъчна. Сбогуваха се с изключителна жена. Трябваше им истинска бутилка.
Вдигна слушалката на телефона върху нощната масичка, за да се свърже с румсървиса. Докато набираше номера, забеляза как някой застава на прага на бунгалото. Морският бриз полюшваше завесите на прозореца. Беше Кейси.
— Канех се да поръчам нова бутилка — каза Харват.
— Няма нужда — отвърна тя.
— Не ти ли се пие вече?
Тя си разкопча ризата и я остави да се смъкне.
— Не. Сега и двамата се нуждаем от нещо друго.