Карлтън предложи на Харват пост, воден от простото правило „откриваш и ликвидираш“. Обясни му, че ще му възложи задачата да идентифицира терористични лидери, да ги проследява или да ги подмамва на определени места и после да ги залавя или да ги убива. Харват щеше да планира и осъществява мисиите си съобразно събраната разузнавателна информация. Целта беше да се оказва постоянен натиск върху терористичните мрежи и да не им се позволява да се съвземат и да се задействат. Харват прие веднага.
Цяла година Карлтън обучава лично Харват в тънкостите на разузнавателния занаят, предавайки му квинтесенцията на всичко, което бе научил в света на шпионажа. Освен това от Харват се очакваше да поддържа антитерористичните си умения в блестяща форма. Усъвършенстваше чуждите езици, които владееше, и вземаше уроци по иврит и руски. Тренираше техники за ръкопашни схватки и развиваше уменията си по стрелба и шофиране.
Напредваше отлично и въпреки че бе прехвърлил четирийсетте, се намираше във върхова физическа форма. Обучението целеше да го подготви за всякакви възможности, но случилото се в Париж го разтърси дълбоко.
Райли Търнър беше невероятен професионалист — една от първите, които американската армия бе поканила да се включат в елитния корпус на „Делта Форс“ с кодово име „Проект Атина“, съставен изцяло от жени. Беше работил с нея няколко пъти и остана впечатлен от уменията и познанията й. Райли го привличаше, но той се стараеше да запази отношенията им в рамките на професионалното.
Отдавна беше приел факта, че за да съществува американската мечта, някой трябва да я защитава. Той беше един от закрилниците й и разбираше, че като защитава американската мечта, трябва да се откаже от частица от нея, а именно — от личен живот. Не страдаше. Светът беше пълен с добри хора, които се нуждаят от кучета пазачи, за да усмиряват вълците. Харват беше куче пазач още в училище, когато защитаваше недъгавото момче на съседите от кварталните хулигани. Призванието му беше да е куче пазач. Така осмисляше живота си. Но продължаваше да търси и друг смисъл. Искаше семейство.
Макар да влачеше върволица от несполучливи връзки като наниз тенекиени кутии, проточен зад автомобилна броня, не беше се отказал да търси подходящия човек: някой, който да разбира какъв е, какво прави и защо го прави и да живее с това. Питаше се дали Райли Търнър не е този човек и беше решил да започне да си отговаря още следващия път, щом я види. С натежало сърце осъзна, че такава възможност вече не съществува.
Слезе от влака в морския курорт Андай и се опита да пропъди мрачните мисли и да се съсредоточи върху следващата стъпка.
Ако беше вечер, би могъл да открадне кола от някой хотелски паркинг и да разчита, че ще разкрият кражбата едва на сутринта, дори дни по-късно, когато гостът на хотела реши да отпътува. Но сега беше 7:30 и се налагаше да измисли по-добър план.
Отиде на съседната гара, купи си кафе и нещо за ядене и се качи на местен влак, който го пренесе през испанската граница.
В Урун взе автобус до Билбао — познаваше града, защото го бе посетил през лятото. Намери малък хотел в средновековния квартал Каско Виехо, представи италианския си паспорт и плати в брой за две нощи. Нямаше представа дали стаята ще му трябва за толкова време, но поне я имаше.
Изкъпа се, облече си новите дрехи, които беше купил, и отиде да нагледа мишената си.
В Билбао беше по-топло от Париж, прекалено топло за сако. Харват беше благодарен, че раницата на Райли е у него. Така не само разполагаше винаги с всичките си вещи, но и не се налагаше да се притеснява, че оръжието издува ризата му.
Изработена от „Камълбек“ за специалните служби, раницата имаше скрит джоб за пистолет на гърба.
Изобретателният дизайн осигуряваше и прикритие на мнимия турист, и бърз достъп до оръжието.
За да допълни камуфлажа си, Харват купи пътеводител на италиански и карта на града, които непрекъснато оглеждаше, кръстосвайки прочутите Сиете Кайе — Седемте улици, — за да провери дали не го следят.
Заобиколи катедралата „Кайе де ла Тендерия“ и влезе в малък ресторант. Избра същата маса, отдалечена от прозорците, където беше седял предишния път.
Настани се удобно, разгледа менюто и поръча. Не знаеше кога и дали продавачът на тютюн ще се появи.
7
Понеже продавачът на тютюн беше възрастен, Харват разчиташе, че спазва испанската традиция и си позволява следобедна сиеста. Мъжът не го разочарова.
Харват го видя как затваря магазина, пъха вестник под мишница, запалва цигара и тръгва.