Двама едри мъже излязоха иззад каменните зъбери и приближиха колата. И двамата бяха въоръжени с пушки, които италианците наричат лупари. Харват не знаеше как баските назовават традиционната двуцевка със заоблен като на револвер дървен приклад. Пушките бяха със скъсени цеви, за да се крият по-лесно и да се борави по-сръчно с тях в горите и при близък бой. Те разпръскваха сачми в широк обхват — особено гибелно свойство при близка стрелба.
Един от лостовите поговори с придружителите му, а другият сгълча кучетата и отвори портата, за да пропусне колата. Пежото пое напред и Харват видя дървената караулка с газова печка, пълна с въоръжени до зъби мъже. Всички носеха еднакви непромокаеми якета и традиционните барети на баските.
Двамата мъже с Харват бяха братовчед и зет на местния командир на ЕТА, в чието ранчо се намираха. Той обаче не беше дошъл да се срещне с командира. Търсеше друг човек, не по-малко уважаван от него.
Шофьорът паркира пред конюшните, изръмжа отново нещо неразбираемо и посочи с брадичка към стълбите. Харват знаеше ритуала.
Излезе от колата, кимна на двамата мъже и проследи с поглед как се отдалечават към портата.
Постоя малко, оглеждайки околността. Слънцето се спускаше ниско над хоризонта и температурата, и без друго ниска на тази височина, спадаше. Нощта щеше да е много студена.
Изкачи стълбите и отвори вратата на малкия апартамент над конюшните. На печката намери същото традиционно ястие, което му бяха поднесли миналия път — боб с шунка. Върху старата дървена маса в средата на кухнята имаше нащърбена стъклена чаша и половин бутилка вино.
Миналото лято беше останал в апартамента само четири часа, но познатата обстановка му помогна да се поотпусне. Нищо не го заплашваше. Засега.
Сложи раницата на Райли върху плота, взе бутилката и си наля вино. Следващият му ход щеше да е извънредно опасен. Преди да отпие, се помоли мълчаливо мъжът, при когото е дошъл, да не го разочарова.
9
Тексас
На пръсти се брояха хората, за които Никълъс бе готов да рискува живота си, но Каролайн Ромеро бе една от тях.
Това не означаваше обаче, че се е втурнал да й помага, загърбвайки предпазливостта. Беше взел предпазни мерки. Първата и главната бе да избере щабквартира.
Ранчото „Трите възвишения“ се простираше на над двайсет хиляди акра и принадлежеше на богато тексаско семейство, оглавявано от Питър Найт. От животновъдство и въздухоплаване до рудодобив и биотехнологии, бизнес интересите на Найт надскачаха политическите граници и през годините Никълъс му бе съдействал за десетки сделки.
Ранчото беше основното място за отдих на семейството, поддържано целогодишно от щатен персонал. Освен че се грижеше за фамилията, когато беше тук, персоналът обслужваше и гостите й. Преди да се появи Никълъс, никой от служителите на господин Найт не знаеше какво да очаква. Господин Найт просто се беше обадил да им съобщи, че ще ги посети виден гост, който ще остане за неопределено време. Предупреди ги да изпълняват стриктно желанията му.
Първата молба на Никълъс го очакваше пред къщата за гости на другия ден — черен „Юкон Денали“, доставен от лизингова компания в Браунсвил, осигуряваща автомобили за инвалиди. Колата функционираше като всяка друга, но шофьорът управляваше педалите за газта и спирачката ръчно. По указание на Никълъс персоналът беше поставил тъмни стъкла и бе отстранил задните седалки, за да има достатъчно място за кучетата.
Той се качи на предната седалка, въоръжен с комплект инструменти, свали капака на таблото и сряза жиците, свързващи мобилния телефон и навигационната система на автомобила. После претърси целия автомобил, да се увери, че няма други устройства за комуникация и проследяване. Задачата беше трудоемка и се наложи да се провре под купето и да използва стол, за да огледа двигателя, но не искаше никой да узнава маршрута му.
Щом приключи проверката, Никълъс натовари кучетата вътре и с помощта на подвижна седалка, която специално си беше донесъл, подкара колата на пробна обиколка, за да се запознае с ранчото.
Семейство Найт го бяха населили с всякакви видове диви и екзотични животни. Ако не беше будувал по време на полета дотук, Никълъс щеше да си помисли, че са го приземили в африкански резерват. По пътя видя антилопи гну, адакс, орикс, куду и импала, водни бикове, зебри и газели. Кучетата, подали глави през отворените прозорци, също ги наблюдаваха.