Убеден, че ще успее да управлява автомобила и по нормални пътища, Никълъс реши да се върне в къщата за гости.
На стълбите седеше управителката на ранчото — привлекателна жена на около четирийсет, на име Маги Роуз, която му помаха дружелюбно.
Той паркира колата и изключи двигателя, слезе и с дистанционното отвори задния капак, за да пусне кучетата.
— Как работи колата? — попита Маги.
— Добре, благодаря — отвърна й.
Управителката на ранчото излъчваше ведрост, която му допадаше. Видеха ли го, хората често се стъписваха, но когато снощи го посрещна на частната писта, за да го доведе в имението, тя се отнесе с него като с най-обикновен гост. Държанието й беше професионално, с лек тексаски чар.
— Видях, че не си тук, и си позволих да внеса вътре покупките, които поръча. Надявам се, че нямаш нищо против.
Имаше нещо против. Стана му неприятно, че някой е влизал в къщата в негово отсъствие. Но стореното — сторено. Той беше гост и беше сигурен, че постъпката й е продиктувана само от любезност.
— Благодаря — отвърна.
— Няма защо — каза Маги и се усмихна на Аргос и Драко. — Снощи проведох кратко проучване за кучетата ти. Те са от удивителна порода.
Никълъс се усмихна.
— Не бих ги сменил с друга.
— Обзалагам се, че е много скъпо да ги изхранваш.
— Животни като тях са безценни.
— Може ли? — попита Маги и пристъпи към тях.
Никълъс кимна и тя протегна длан към кучетата да я подушат и после ги погали по главите.
— Ще си намалиш наполовина разходите за храна, ако ги даваш под наем за езда на детски партита.
Той се усмихна отново.
Жената отстъпи назад.
— Ако ти потрябва още нещо, позвъни ми. Номерът ми е записан до телефона в кухнята.
— Непременно — отвърна той.
Проследи я с поглед как се качва в колата си. Натисна клаксона, помаха му с усмивка и потегли. Никълъс й помаха в отговор.
Щом изчезна от погледа му, той изкачи стълбите с кучетата и влезе в къщата за гости. Кучетата бяха гладни, но първо искаше да провери оборудването си. Нямаше основание да подозира Маги, но нямаше причина и да й се доверява. Беше приятна жена, но през годините не една привлекателна жена се бе опитвала да забие нож в гърба му.
Отиде в главната спалня и прегледа багажа си. Всички куфари бяха заключени и изглеждаха непокътнати.
Той разопакова два, извади сателитната си антена и включи лаптопа. Докато чакаше машините да установят връзка, нахрани и напои кучетата. Когато приключи, беше готов да поработи онлайн.
Седна до масата в дневната и влезе в сайта, който Каролайн Ромеро използваше. Беше й оставил съобщение, че е пристигнал в Тексас. Отговорът го очакваше: „Тази вечер. 20:00. Каса де Палмас. Макалън. Закрит паркинг. Последен етаж. Благодаря за помощта.“
Предишният зов за помощ на Каролайн съдържаше съкровена информация, неща, които само те двамата знаеха, и той не се усъмни, че посланието е от нея и наистина я грози беда.
Прииска му се да я спаси незабавно, да я отведе на сигурно място, но трябваше да внимава. Не биваше да й казва за ранчото и къде е отседнал. Поне засега. Много време беше изтекло, откакто се срещнаха за последен път. Нищо чудно всичко да се е променило. Освен това имаше чувството, че нещо не е наред. Да се видят на обществено място беше по-добър вариант.
Допадаше му идеята да се срещнат на място, където няма да се налага да излиза от колата. Почувства се по-уверен, че пътуването до Макалън ще мине благополучие.
Проучи набързо „Каса де Палмас“. Научи, че е тризвезден хотел в центъра на града. Разгледа внимателно сателитната снимка на сградата и околността. Щом се запозна с разположението, започна да планира маршрути до и от хотела, както и вероятни места за засада. Не приемаше нищо за чиста монета.
10
Макалън, Тексас се намираше само на девет километра от американско-мексиканската граница, в опасна близост с гангстерския мексикански град Рейноса. Никълъс беше извършвал и кражби, и продажби на информация на най-жестоките мексикански престъпни групировки. Представяше си милиони сценарии, всичките злополучни. Беше взел мерки, в случай че срещата в „Каса де Палмас“ се окаже клопка, за да го примамят отвъд границата, където го очаква злощастен край.