Щом движението се забавеше или се наложеше да изчака на кръстовище, той гледаше да спре така, че да вижда задните гуми на колата пред него. Така си осигуряваше достатъчно разстояние да заобиколи колата, ако понечат да го блъснат.
Знаеше, че крадците на автомобили организират леки „инциденти“, за да отмъкват скъпи коли направо от улицата, и следеше зорко движението не само отпред, но и отстрани, и до юкона.
Край южната главна улица се редяха старомодни улични лампи и едноетажни магазини, построени сякаш през петдесетте, с табели на испански и английски. Под ъгъл до тесните бетонни тротоари бяха паркирани пикапи, миниванове и евтини американски седани, редом с лъскави беемвета, поршета и мерцедеси. Контрастът се набиваше на очи.
Да преминеш от южната главна улица на северната означаваше буквално да смениш платното. Вместо едноетажни магазини от двете страни на северната главна улица се възправяха великолепни палми. Имаше малък зелен площад, наречен „Арчър Парк“, а от другата му страна се намираше хотел „Каса де Палмас“.
Никълъс подкара бавно край хотела, оглеждайки внимателно всичко, включително съседния паркинг.
Устройството върху облегалката за ръце до него избръмча и на екрана му се изписа „Безжичната интернет връзка на «Каса де Палмас»“. Никълъс се усмихна и продължи напред, запознавайки се с квартала и различните маршрути за отстъпление.
След половин час сви в обществения паркинг на Макалън и откри място с изглед към Арчър Парк и „Каса де Палма“. Време беше да се залови с това, което умее най-добре.
11
„Каса де Палмас“ беше построена в мисионерски стил — с арки, имитация на часовникова кула, испански покрив с червени тухли и кремава фасада със снежнобели корнизи. Оригиналната сграда датираше от началото на двайсети век и според Никълъс охраната й беше от същата ера.
Използвайки безжичния интернет на хотела, той проникна през защитните стени на системата му за няколко минути и се почувства пълновластен господар на всичко в него.
Премина към следващата фаза на разузнавателната си мисия, проверявайки списъка с гости на хотела. Потърси Каролайн Ромеро, но не откри името й. Провери разплащанията с кредитни карти в ресторанта и бара на хотела и също остана с празни ръце. Претършува компютъра на рецепцията и също не намери нищо. Каролайн явно не беше оставила електронни „отпечатъци“ в „Каса де Палмас“. Това не го изненада.
После насочи вниманието си към елементарната система за видеонаблюдение на хотела. Наля си малка чаша еспресо от термоса, който си носеше, отпи глътка и разгледа записите.
Всички камери бяха поставени точно там, където очакваше — във фоайето, на товарната рампа, на всички етажи в гаража и прочее. Всички записи се прожектираха върху екраните на два евтини видеорекордера в офиса на охраната. Доколкото разбра, пазеха записите една седмица и после ги изчистваха, вероятно след като ги запишат на постоянен носител — диск или някакво друго подвижно запаметяващо устройство. Нямаше значение. Една седмица му беше напълно достатъчна.
Известно време наблюдава екраните в реално време, а после се включи в архива на видеорекордерите и разгледа записите от същия ден. До срещата с Каролайн имаше много време, не беше необходимо да бърза. Търсеше нещо необичайно; нещо, което да му подскаже, че са му заложили капан.
Когато разгледа всичко записано от днешния ден, се върна на вчерашния и особено зорко проследи кой идва в хотела и кой си отива. Някои гости привлякоха вниманието му — предимно охранители, придружаващи богати дами, дошли да обядват с приятелките си — но нищо не го разтревожи. Поолекна му.
За да се подсигури, Никълъс разгледа заснетото и отпреди два дни. Доволен от видяното, премина към следващата фаза.
Вече всеки бизнес работеше с компютри и „Каса де Палмас“ беше типичен пример за това. Никълъс локализира компютъра на мениджъра на личния състав и разбра кой охранител ще бъде дежурен вечерта и кога за последно не е бил на смяна. Така успя да избере видеозапис от гаража, който да му послужи за уловка.
Изолира част от паметта на видеорекордера и копира записа отпреди две вечери. Оставаше му само да изтрие датата и да се увери, че когато подмяната сработи, всичко ще е синхронизирано. Нямаше да е уместно охранителят да дежури нощем, а фалшивият запис от гаража да го показва на дневна светлина.