Последният магазин беше най-важен. Беше и най-рискованият ход. Всичко зависеше от него и ако нещата не минеха гладко, цялата й операция и всичко, което бе рискувала, щеше да отиде на вятъра.
Каролайн влезе в магазина за дамско бельо и се озърна за камери. Имаше три: две, насочени към вътрешността на магазина, и трета — към касите.
Тя тръгна безгрижно между щандовете, оглеждайки изложените модели. Докато се движеше, погледна дали някой от мъжете я е последвал. Съмняваше се. Мъжете купуваха подаръци за съпругите и за приятелките си, но никога не се застояваха в такива магазини. Всеки мъж, който обикаля из магазин за дамско бельо, ще привлече вниманието.
Преследвачите й явно го разбираха, защото останаха отвън, точно както се надяваше. Време беше за последната стъпка.
Каролайн избра няколко фланелки и помоли да ги пробва. Продавачката я поведе към кабинките и тя с облекчение установи, че на тавана няма камери.
Жената отключи една кабинка и Каролайн влезе. Затвори вратата и остави пликовете на пода. Извади няколко неща и се залови за работа. Времето беше от първостепенна важност. Организацията, която я преследваше, не обичаше хората да изчезват извън полезрението й.
Каролайн открехна вратата и подаде една фланелка на продавачката, молейки я да й донесе по-голям размер. Когато жената се отдалечи, тя затвори отново вратата и записа съобщението с възможно най-тих глас.
Сега дойде ред на трудната част — да го изпрати. Беше решила да използва възможно най-обикновени средства — единственият начин да не го прихванат. Надяваше се да успее.
Излезе от пробната и тръгна уверено към касите, стараейки се да си придаде невъзмутимо изражение. С неимоверно усилие на волята съумя да поговори усмихнато с бъбривата продавачка. С ъгълчето на окото си забеляза как беловласият мъж влезе в магазина.
Каролайн плати за покупките, пое поредния плик, изправи рамене и излезе от бутика. Беше успяла.
Когато се озова навън, сърцето й заби трескаво. Нямаше други задачи, нямаше къде да отиде. Знаеше как ще свърши всичко. Проправяйки си път през тълпата, през най-натоварения изход на търговския център, тя забеляза редицата стъклени врати и ускори крачка.
Желанието да побегне беше неудържимо. Вече не успяваше да го сдържи. Преследвачите сякаш прочетоха мислите й, защото нападнаха.
Но бяха закъснели.
1
Провинциална Вирджиния
Петък, четирийсет и осем часа по-късно
Кърт Шрьодер погледна айфона си, докато гумите на нисана му стържеха по покрития с чакъл паркинг на имението. Нямаше сигнал. Също като навигационната му система. Нямаше смисъл да включва сателитното радио; и то нямаше да улови сигнал. Затъмнението започваше на около три километра и половина преди портите. Точно както се полага.
Никой от местните не беше свързал липсата на сигнал с факта, че той изчезва, когато собствениците на имението са в сградата.
Някои го отдаваха на атмосферните условия. Малцина привърженици на конспиративната теория виняха правителството, разсмивайки съседите си. Де да знаеха тези наивници колко близо до истината са!
Компанията „Адаптив Текнолъджи Сълюшънс“ беше разработила технологията за блокиране на сигнала за американските военни в Афганистан и Ирак. АТС беше една от най-преуспелите и най-неизвестните американски технологични компании.
На практика част от Националната агенция за сигурност, АТС изпълняваше много деликатни задачи и за кабинета на директора на Националното разузнаване, за ЦРУ, за Министерството на отбраната, за Държавния департамент, за ФБР, за Департамента по вътрешна сигурност, за финансовото и правосъдното министерство и за множество други агенции, сред които малко известния Кибер отряд на САЩ, отговарящ за американските операции в кибернетичното пространство.
Чрез софтуер, хардуер, персонал или обучение АТС беше замесена във всеки ход на американското правителство, свързан с интернет.
Компанията беше толкова неотлъчно вплетена в американската политическа, военна и разузнавателна ДНК, че беше трудно да се прецени докъде се простира Чичо Сам и откъде започва АТС. За организацията се знаеше много малко — точно както искаха. Ако някой публикуваше списъка с управителните му директори, той щеше да прилича на издание на „Кой кой е по върховете във Вашингтон“. Освен двама бивши разузнавателни шефове бордът включваше бивш вицепрезидент, трима пенсионирани федерални съдии, бивш държавен прокурор, бивш държавен секретар, бивш председател на федералния резерв, двама бивши министри на финансите, трима бивши сенатори и бивш министър на отбраната.