— Добре, да обсъдим общата картина.
Харват замълча, замислен какво знае за събеседника си. Отец Пейо не беше станал веднага свещеник. Всъщност предисторията му беше твърде необичайна за човек, посветил живота си на Бог.
Пейо и родителите му напуснали страната на баските и заминали за Мадрид, когато постъпил в гимназията. Мнозина от семейството били замесени в сепаратисткото движение и родителите му се тревожели да не би той и по-големият му брат да се забъркат с ЕТА. Тревогата им била основателна.
По-малко от година след като завършил гимназия, братът на Пейо се върнал в страната на баските и се включил в движението. Три месеца по-късно загинал в престрелка с полицията. Пейо обаче тръгнал по друг път.
Преминал задължителната военна служба и се оказал много способен в областта на военното разузнаване. Останал при военните, докато завърши колеж, а после постъпил в Националната разузнавателна служба на Испания. Там се запознал със съпругата си.
Двамата се обичали страстно; обичали и работата си. Мислели да работят още пет години в разузнаването и след това да се прехвърлят на по-безопасна служба, за да си родят деца. Шест месеца ги делели от целта, когато в студеното мартенско утро на две хиляди и четвърта Алисия се качила в препълнения влак за Мадрид.
В 7:38, точно когато влакът потеглил от гарата, самоделно експлозивно устройство, поставено от ислямски терористи, избухнало и я убило на място.
Атентатът бил част от серия координирани взривове и се превърнал в испанския единайсети септември. Цялата нация била в шок. Пейо бил потресен. Като разузнавач, експерт по ислямски екстремизъм, той се чувствал виновен, че е предал съпругата си и държавата си, защото не успял да предотврати атентата. Болезненото чувство за неизпълнен дълг го запратило в мрачна емоционална бездна.
Настоял да го включат в разследването, но началниците му отказали и го принудили да си вземе отпуск, за да се възстанови от загубата. Три дни по-късно той изчезнал.
Колегите, отбили се в къщата му да видят как е, предположили, че се е върнал в страната на баските, за да се отдалечи от Мадрид, където е загинала съпругата му. Нямали представа колко грешна е догадката им.
През следващите трийсет и шест часа Пейо проследил и подложил на жесток разпит няколко ислямски терористи, възпрепятствайки държавното разследване. По каквато и следа да тръгнели властите — независимо колко прясна била — в крайна сметка откривали, че някой ги е изпреварил. Този някой бил Пейо.
Най-сетне той заловил двама ключови членове на терористичната група, планирала и осъществила атентатите. Изтезавал ги три дни в изоставена сграда и накрая ги екзекутирал. Този момент белязал началото на личното му падение.
Изтеглил всичките си спестявания от банката, напуснал Мадрид и заминал за малкия испански остров Кабрера. Там започнал да пие. И когато алкохолът не притъпил болката му, преминал на хероин и пред него се разтворил нов кръг на ада. Пристрастил се. Парите му свършили и направил опит да се самоубие.
Вече бил мъртъв емоционално и щял да умре и физически, но местният свещеник го открил. Свещеникът на малкия остров бил грубоват, но състрадателен човек и успял да измъкне Пейо от лапите на смъртта. „Бог има други планове за теб“ — казал му и когато дошло време Пейо да реши дали да се върне в Мадрид и да сглоби отново парченцата от съсипания си живот, Бог му проговорил и той научил какви са плановете му.
Малко след като се запознали, Пейо доверил на Харват, че не съжалява толкова за стореното — за жестоките разпити, за изтезанията, за екзекуциите на заловените терористи. Обяснил му, че се е покаял и в крайна сметка Бог ще го съди. Споделил, че си е простил дори за това, че не е успял да предотврати атентата, отнел живота на съпругата му. Най-много съжалявал, че не са си родили деца. Ако имали деца, дори само едно, животът му сигурно щял да се стече по различен начин в онези дни и месеци след смъртта на Алисия.
На Харват не му се вярваше. Всеки мъж, особено човек като Пейо, би постъпил по същия начин. Би преследвал и убил убийците на съпругата си. Той обаче беше разбрал, че често думите на Пейо — свещеник или не — не съответстват на делата му. И макар да умееше да разгадава подбудите на хората, недоумяваше дали свещеникът споделя с него заради общата им кариера, или защото го смята за душа, която се нуждае от спасение.
Свидетелство за противоречивата същност на Пейо бе и човекът, който ги запозна — Никълъс или Трола, както го наричаха всички.