В миг баща му — мъжът, който за него беше кумир и на когото беше кръстен — престана да бъде „магьосник“, „вълшебник“ и „гений“ и се превърна в „лъжец“, „крадец“ и „измамник“. Думите се сипеха като градушка и сърцето на Шрьодер лека-полека се вледеняваше.
Той обичаше баща си и макар да беше малко момче, искаше да го защити. Отказваше да повярва на всички, които го хулеха. Та те говореха за баща му! Баща му беше добър човек, оклеветен от омразни насилници.
Молеше го за обяснение, жадувайки да чуе, че всичко ще се оправи, но баща му мълчеше. Не след дълго се случи нещо кошмарно, нещо невъобразимо.
Докато чакаше под домашен арест началото на съдебния процес, бащата на Шрьодер са самоуби. Студът, вледенил сърцето му, сега го смрази напълно. От този момент животът му се превърна в мрачна спирала, спускаща се стръмно надолу.
Отнеха им всичко — банковите сметки, къщата, колата. С тях си отиде и положението им в обществото. Непоносим срам зае мястото на някогашната им гордост.
Майка му, и без друго нещастна жена, бореща се с депресията и с много лични проблеми, давеше останките от здравия си разум във водка и хапчета, докато светът им рухваше безвъзвратно.
И преди беше властна, но сега стана истински тиранин. Двамата напуснаха охолния дом в Гринуич и се преместиха в окаян едностаен апартамент в Хартфорд, където тя продължи да пропива оскъдните спестявания, които бе успяла да скрие от властите.
Не след дълго заживяха на социални помощи. Малцината приятели, които не бяха изоставили Шрьодер по време на скандала, се отвърнаха от него. Никой не му идваше на гости. Сякаш напускайки шикозния квартал, беше спрял да съществува.
В общинското училище, където го записа майка му, властваше законът на джунглата. Понеже пресата продължаваше да пише за самоубийството на баща му и хората, чийто живот беше съсипал, учениците скоро събраха две и две, разбраха кой е и започнаха да го тормозят безмилостно.
Наричаха го „клетото обедняло богаташче“ и сипеха обиди по адрес на покойния му баща. Заекването, което Шрьодер бе преодолял с цената на много усилия, се завърна отново и ожесточи още повече насилниците. Скоро психическият тормоз се превърна във физически. Биеха го почти ежедневно след училище. Когато счупиха челюстта му на три места и разкъсаха ухото му, Шрьодер престана да ходи на училище.
Намери си работа като разносвач на тайландска храна. Майка му или не забеляза, или й беше все едно, че не ходи на училище. Когато социалните работници се поинтересуваха каква е причината, тя ги посъветва без заобикалки „да вървят на майната си“ и им обясни, че е нейно право да образова сина си вкъщи. Доставяше й удоволствие да обижда всеки, изпречил се на пътя й.
С перверзна наслада упражняваше правата си и се опияняваше от илюзорното усещане за власт над държавните служители, благодарение на които плащаше наема, покупките и сметките си. Пет пари не даваше какво мислят за нея.
Пет пари не даваше и дали синът й ще се образова. Той не я интересуваше.
Шрьодер не възразяваше. Хората го отвращаваха и когато не беше на работа, предпочиташе да е сам.
Потапяше се в света на книгите. Четеше страстно, докато майка му лежеше в несвяст на канапето след поредната пиянска нощ.
Понеже съсипаният му живот не се подобряваше, спря да тъгува за баща си и започна да го вини. Винеше и пародията на майка, с която съжителстваше. Замина веднага, щом успя да спести достатъчно пари.
Тиранията на майка му бе станала непоносима. Алкохолът беше размътил разума й, унищожавайки и последната капчица майчински инстинкт у нея. Шрьодер залепи лаконична бележка върху полупразна бутилка с водка: „Майната ти“. Знаеше, че ще я види.
През следващите две години четеше ежедневно хартфордските вестници, докато не откри некролога й. След това престана да чете вестници.
Пресели се от уединения свят на книгите във вселената на компютрите и интернет. Там разговаряше, без да се притеснява, че заекването, което се стараеше с всички сили да овладее, ще привлече нечие внимание.
В интернет откри приятелство и обща кауза. Откри и отдушник за гнева си. С буден ум, без родителски надзор и морален компас, стъпкан под валяка на живота, той бързо стана един от водещите „хактивисти“ в мрежата.
Няколко години загряваше с лесни хакерски атаки, а после премина към по-сложни операции. Дълго време основната му жертва бяха медиите. Отначало изпитваше извратено задоволство, но постепенно се отегчи. Накрая се натъкна на предизвикателство, достойно за интелекта и уменията му — започна да саботира държавни и военни мрежи.