— Почти го пипнах. Една секунда… Ето… Пипнах го! В Испания е.
— Испания? Сигурен ли си?
— Да — каза Шрьодер. — Близо до село Езкутато.
— Не съм го чувал.
— Намира се в страната на баските. В Пиренеите.
— Изпрати го в моя компютър — нареди Мидълтън, отвори вратата и пристъпи в коридора. Обърна се назад и подхвърли: — Щях да забравя. За данните, които Каролайн Ромеро открадна…
— Какво?
— Знаеше ли, че има сестра?
Шрьодер откъсна поглед от екрана на компютъра.
— Сестра?
— Не говоря ли на английски, тъпако? Да, сестра! — повтори той, произнасяйки думата бавно, сякаш Шрьодер е идиот. — Всъщност полусестра. Една майка, различни бащи.
— Не я е споменавала.
— Нима? — възкликна Мидълтън. — Нито веднъж не стана дума, докато се разхождахте по магазините и си правехте заедно маникюра?
Шрьодер пое удара, вписвайки още една черна точка в емоционалния си каталог, и отговори по-язвително от обикновено:
— Нали не си забравил, че ако не се бях сприятелил с Каролайн, нямаше да разберем какво прави?
Мидълтън му се изсмя:
— Глупости! Като всички други тук, и ти искаше просто да й свалиш панталоните. Не я разкри, защото бяхте приятели, а защото я шпионираше.
— Не съм я шпионирал. Тя беше мила с мен.
— Ама че си мухльо! Била е мила с теб, тъпако, защото работиш за мен. Жени като нея го наричат трудова застраховка. Виж го в речника. Провери и „стратегически съюз“. Какъв евнух си! Бог не ти е дал топки, а стафиди. Нямаше да й кажеш нито дума, ако не ти бях наредил. Освен това тя сигурно вече е подозирала, че сме я взели на мушка. Господ знае колко информация си й снесъл несъзнателно, докато сте си другарували.
Шрьодер се възмути до дъното на душата си и едва запази самообладание.
— Аз… аз… — заекна.
— Ти-ти какво? — подигра му се Мидълтън. — Изплюй камъчето.
Младият мъж се изчерви и сви юмруци, впивайки нокти в дланите си. Пое си дълбоко дъх и каза:
— Ннн… не съм й снесъл нищо. И ззз… за протокола, не съм искал да й събуя ппп… панталоните. Ттт… ттт… тя не беше мой тип.
Мидълтън се засмя още по-гръмогласно.
— Или си идиот, или ме лъжеш. Тя беше тип на всички. Хлътнал си дотолкова по това секси задниче, че си забравил кой те храни.
— Не съм ззз… забравил.
— Ако онзи идиот Барута различаваше флашка от чаша за кафе, щях да го назнача на твое място. Но той не разбира нищо от нашата работа и предпочетох теб. Оказа се, че съм допуснал сериозна грешка.
— Не е ггг… грешка.
— Спри да заекваш! — сряза го Мидълтън.
— А ти сипп… спри да ммм… ми се подиграваш — отвърна Шрьодер. — Става ппп… по-зле.
Шефът му впи очи в неговите и го измери с леденостуден поглед.
— Става по-зле, защото не мога да ти се доверя.
— Не е вярно. Винаги съм ти служил ввв… вярно.
— Дано…
— Старая се с всички ссс… сили.
— Но не знаеше за сестра й.
Шрьодер погледна към компютъра си.
— Щях да разбера.
— Разбира се — рече презрително по-възрастният мъж. — Знаеш ли какво, Кърт? Нямаш представа какво означава да разчиташ на някого, а той непрекъснато да те разочарова.
Шрьодер имаше много добра представа. Прииска му се шефът му да го остави сам да си върши работата.
— Искаш ллл… ли да проверя сестрата? — предложи, бързаше да сложи край на разговора.
— Полусестра — уточни Мидълтън. — Не. Вече съм се заел лично. Исках само да те уведомя, че съществува, и както виждаш, се налага аз да си губя времето с нея. Дано това те стимулира да запретнеш ръкави.
Само едно нещо беше в състояние да стимулира Шрьодер да заработи по-усърдно, но за нищо на света не би го споделил с Крейг Мидълтън. Преди да успее да отговори, шефът му излезе от стаята.
15
Крейг Мидълтън се върна в кабинета си, затвори вратата и седна пред бюрото. На екрана на компютъра му го чакаше файлът с координатите на Харват и няколко пратки с по-маловажна информация. Да проучва информация, да борави с нея и да я кара да му говори беше дарбата на Мидълтън. Не беше просто добър, беше истински гений. Малцина по света владееха събирането, синтеза и манипулацията на данните като него. В света на данните и информацията той беше бог.
Мидълтън работеше в АТС от цяла вечност. В Ай Би Ем бяха забелязали таланта му в гимназията и му бяха предоставили щедра стипендия за колеж и за следдипломна квалификация. Когато завърши образованието си, той постъпи в класифицирания отдел на Ай Би Ем „Федъм“, където се разработваха строго секретни новаторски проекти за правителството на САЩ.