Смяташе се, че във „Федъм“ е събран най-брилянтният мозъчен тръст след проекта „Манхатън“. Както може да се очаква при такова струпване на блестящи умове, в отдела не липсваха чудаци. Ексцентричността и интелектът често са две страни на една монета.
Геният на Крейг Мидълтън обаче смущаваше дори изключително надарените му колеги. Нямаше проект, който той да не открие веднага как да усъвършенства. Не проявяваше излишна скромност — не се свенеше да обяснява на колегите си какво са пропуснали и как дори най-дребните подробности могат да се подобрят. Предложенията му винаги бяха правилни, но ги поднасяше арогантно и дразнеше всички, с които работеше, включително началниците си.
Макар да роптаеха срещу грубото му и нетактично поведение, никой не отричаше необичайния му талант и дори най-големите му врагове във „Федъм“ го наричаха Айнщайн и Да Винчи. Използваха и други прозвища — Хитлер и Мао.
Непоносимият характер на Мидълтън в крайна сметка успя да изгори всички мостове и Ай Би Ем го изолира от „Федъм“, или по-точно изолира „Федъм“ от него. Преместиха го в друга сграда в комплекса, предоставиха му неограничен бюджет и избор върху какво да работи — сам. Изборът му разтърси Ай Би Ем из основи.
През 30-те години на деветнайсети век компанията съдействала на Хитлер и на нацистите да организират и да използват данни за населението в нечувани дотогава мащаби. Този период от историята на компанията бил табу и ръководството й отчаяно се опитвало да забрави. Мидълтън обаче останал очарован, особено от начина, по който нацистите използвали информацията да наблюдават и контролират хората.
С помощта на система от перфокарти и машини за сортирането им Ай Би Ем съдействала на нацистите при всеки етап от гоненията и геноцида на евреите. В началото данните за идентификацията на евреите се използвали, за да не ги допускат до определени професионални сфери. По-нататък допълнили системата с данни за местожителството на евреите и броя на членовете на семействата им, за да ги отвеждат от домовете им и да ги откарват принудително в гетата.
Автор на системата с перфокарти бил американец от Вашингтон на име Херман Холерит. В разцвета на Третия райх Ай Би Ем поддържала, обслужвала и усъвършенствала две хиляди сортиращи машини в Германия и още хиляди в окупираната от нацистите Европа и произвеждала 1.5 милиарда перфокарти годишно само в Германия.
В почти всички концентрационни лагери имало отдели „Холерит“, които пазели и сортирали данните на затворниците — кога са пристигнали в лагера, какъв труд са извършвали и, разбира се, кога са умрели.
Без съдействието на Ай Би Ем, която участвала в почти всички операции на нацистите, машината им за убийства нямало да бъде толкова ефективна. Когато Хитлер решил да разшири Третия райх, от компанията видели възможност да се облагодетелстват още повече.
Мидълтън познавал методиката на Ай Би Ем и знаел, че компанията не унищожава нищо, особено информация, независимо колко е изобличаваща и опасна. Изискал достъп до всичко, с което разполагали за нацистката програма, но му отказали. Всъщност отишли по-далеч — обяснили му, че данните не съществуват. Той знаел, че го лъжат, и настоял още веднъж да му предоставят сведенията.
Когато му отказали за втори път, му обяснили категорично, че спомене ли още веднъж проекта, ще го уволнят.
Осъзнал, че доброволно няма да му осигурят достъп до информацията, Мидълтън замислил план да я открадне.
Разработил няколко проекта, от които знаел, че в Ай Би Ем ще останат доволни, и после запретнал ръкави в личната си лаборатория, скътана в далечния край на комплекса. Началниците му не се досещали, че е избрал проектите като прикритие, за да се добере лека-полека до програмата за геноцида и да копира всички данни.
Когато го разкрили — съвсем случайно — Мидълтън бил напреднал много. С помощта на прости математически принципи и на допотопното компютърно оборудване, с което Ай Би Ем и нацистите разполагали по онова време, успял да преработи изцяло и да усъвършенства програмата им за геноцида.
Обсебен от демоничната идея, не пропуснал нито една подробност — разписанията на влаковете, вместимостта на товарните вагони, строежа и местоположението на концентрационните лагери, методите за подбор на затворниците, екзекуциите и унищожаването на телата… Манията на Мидълтън и възхищението, граничещо с благоговение, което изпитвал към процеса, били отблъскващи.