Выбрать главу

Според неговите изчисления Ай Би Ем не се представяла на ниво. Хитлер и нацистите можели да бъдат поне осемдесет процента „по-продуктивни“ в убийствата на евреите и на всички други, които смятали за врагове на държавата.

Когато разкрили проучването на Мидълтън, той бил уволнен. И не само — за пръв път в историята на компанията буквално изгорили документацията на служител. Не спрели дотук. Конфискували пропуска и ключовете на Мидълтън и го ескортирали извън комплекса. Събрали папките, бележниците, книгите и всички вещи в кабинета му и изгорили и тях. Омерзените колеги на Мидълтън, които не узнали нищо за проучването, не се учудили, че са го уволнили. Така и не разбрали обаче колко прави са били да го сравняват с Хитлер и Мао.

Несъзнателно от Ай Би Ем помогнали на Мидълтън да отвори кутията на Пандора. Духът, ако е уместно да бъде наречен толкова безобидно, изскочил от бутилката. Мидълтън открил призванието си.

Работил за конкуренти на Ай Би Ем, преди в крайна сметка да се озове в „Екуифакс“ — най-старата компания в САЩ, обработваща данни на потребители на кредити. Там бил в стихията си, къпел се в информация и се учел как да я използва.

Оглавил клон на компанията, който събирал, анализирал и осигурявал сведения за потребителите на правителството и на служителите на реда. Станал изключително богат и влиятелен мениджър. След известно време клонът му се превърнал в самостоятелна компания, наречена „Чойс Пойнт“ — фирма за събиране на данни, нещо като частна разузнавателна служба, продаваща информация на правителството и на частните индустрии. Но Мидълтън не се задоволил само с това. Дори „Екуифакс“ и „Чойс Пойнт“ не били достатъчен трамплин за амбициите му.

Не след дълго талантът му привлякъл вниманието на директорите на АТС. Дори да му предложели символична заплата от един долар годишно, той щял да подскочи до небето от радост. Веднага прозрял потенциала на организацията. Разбрал и че не са се свързали с него случайно.

На последното интервю един от членовете на управителния борд го попитал за проучването на нацистката програма, заради което Ай Би Ем го уволнили. Бъдещите му работодатели очевидно били невероятно добре осведомени.

Мидълтън отговарял предпазливо на въпросите им, поне докато не осъзнал, че са заинтригувани от начинанието му. В този момент му станало ясно колко добре ще се сработят.

АТС се нуждаели от човек като него да управлява операциите на организацията, а той бил достатъчно умен да прозре каква невероятна възможност му се предоставя. Досега не бил чувал нищо за АТС, но след като се запознал с мащабите на работата им, разбрал, че е попаднал на място, за което винаги е мечтал.

Наученото в Ай Би Ем се оказало нищожно в сравнение с познанията, които започнал да трупа от първата минута в АТС. Пред него сякаш се отворили вратите на тайните ватикански архиви. АТС разполагали с досие на всички изтъкнати американци. Количеството информация, до която организацията имала достъп, било изумително.

Когато попитал защо имат файлове само за известните американци, а не за всички, започнало навлизането му в най-дълбоките, най-мрачните дебри на АТС.

Всъщност организацията възнамерявала да разработи досиета на всички американци. Назначили го до голяма степен именно заради това. Харесали служебната му биография, особено проучването на нацисткия проект.

Смятали, че републиканското управление е обречено на крах, и възнамерявали да ускорят процеса. Вярвали, че информацията е власт. Колкото повече натрупвали, толкова по-могъщи ставали. Крайната им цел била да съберат досиета не само за всеки американец, но и за всеки жител на планетата.

В момента вниманието им било съсредоточено върху САЩ и АТС осъществявала контрол върху всички сфери на влияние в държавата. Кого избират, кои закони приемат, какви решения взимат съдиите, как работи фондовата борса, какви са цените на стоките, с кого воюва САЩ и защо, чии гласове се чуват в политиката, какво учат децата в училище… От АТС успели да се внедрят дори в теологията и определяли какво се проповядва в църквите. Организацията имала ясна и непоклатима философия за света, върху която се била съсредоточила с абсолютна прецизност, и с напредъка на технологиите ставала все по-способна да преобразява държавата, а не след дълго и света, каквато била крайната им цел.