— Освен Харват — поправи го Мидълтън.
Полковникът не възнамеряваше да обсъжда отново провалената парижка операция. Вече бяха спорили на тази тема.
— Ще го пипнат.
— Длъжни са.
Бремър смени темата.
— Междувременно, още чакам да ми съобщиш къде е джуджето.
— Скоро ще разберем.
Полковникът отпи от чашата си, без да откъсва очи от Мидълтън. Неприязънта помежду им беше осезателна. Полковникът отиде до вратата и я отключи. Мидълтън стана с думите:
— Дръж ме в течение за Испания.
Бремър отстъпи назад, за да му направи път. Преди да излезе, Мидълтън се подсмихна:
— Чух, че отборът по хокей на трева на дъщеря ти се представя отлично тази година. Учи във „Фредерикс“, нали?
Леденият поглед на полковника стана още по-мразовит.
— Стой далеч от семейството ми — процеди, затръшвайки вратата на обезопасената стая.
Мидълтън се усмихна по-широко. Обичаше да предизвиква Бремър. Полковникът беше длъжен да му играе по свирката. Иначе рискуваше да изгуби прекалено много и Мидълтън не пропускаше да му го напомни. Шантажът беше изкуство, а Мидълтън — ненадминат маестро.
Истинското изкуство обаче тепърва щеше да се разгръща. Унищожаването на „Карлтън Груп“ беше само първата стъпка. Америка щеше да стане свидетел на невиждана атака. И щом се разнесеше прахолякът, нищо нямаше да е същото.
17
Феърфакс
Северна Вирджиния
Рийд Карлтън избяга от дома си само със зеленото си яке, един комплект дрехи за преобличане и с чантата, която държеше зад шкафа в спалнята. Винаги готова за път, тя съдържаше пари в брой, фалшива карта за самоличност, кредитна карта, лаптоп, кодирано електронно устройство „Айрън Кий“, три мобилни телефона, карти, заглушител и пистолет „Ле Бае 1911“.
Заобикаляйки големите шосета, той се придвижва три часа до склада, където държеше зелен джип „Чероки“, натоварен с допълнителни припаси. Табелите на джипа отвеждаха до мнима шофьорска книжка на престарял адвокат в малка ричмъндска кантора.
Отбягвайки главните магистрали, Стареца се насочи на северозапад към Уинчестър — областен град и дом на университета „Шенандоа“ с много хотели на сносни цени. Избра хотел с бизнес център, регистрира се с фалшиво име и се залови за работа.
Интернет е като огромно езеро и най-добрият начин да не те забележат, е да избягваш да разплискваш водата. Карлтън знаеше, че трябва да се плъзгаш леко по повърхността. Наложи ли се да се гмурнеш, колкото по-надълбоко се потапяш, толкова повече внимание привличаш.
Първо прегледа уебсайтовете на местните вестници. Не вписа конкретно търсене; просто прескачаше от връзка на връзка, от история на история, от уебсайт на уебсайт. Накрая намери съобщение за пожара. Беше кратка статия в стил „гореща новина“ и съдържаше само името на града и колко пожарни са били извикани да потушат огъня. Трябваше му повече информация.
Най-лесно щеше да е да се обади в офиса си, но само аматьор би рискувал да се издаде така. Който бе успял да убие охранителите му, да го заключи в собствената му обезопасена спалня и да обезвреди алармената и противопожарната система сигурно наблюдаваше всичко, свързано с него, докато потвърдят, че е загинал. Станеше ли ясно, че не е загинал, щяха да затегнат още по-здраво примката. Засега никой не знаеше, че е жив, и трябваше да се възползва в пълна степен от това предимство.
Той изключи компютъра на бизнес центъра, наля си още една чаша кафе във фоайето и тръгна към джипа. Потегли на юг по шосе 1–81. Откри пълен с камиони паркинг, зареди и спря. Влезе в ресторанта, седна на малка маса и поръча закуска. Докато чакаше да му сервират храната, включи криптираното електронно устройство „Айрън Кий“ към лаптопа си. Бързината, с която технологиите напредваха, го смайваше. „Айрън Кий“ беше стандартно устройство, достъпно за всички, със степен на защита, отговаряща на военните стандарти, 256-битова encryption и функция за автоматично деактивиране, в случай че правилната парола не е въведена след десет опита. Направо удивително!
Карлтън отвори списък с номера на мобилни телефони, озаглавен „Автомобилен клуб“, и се замисли на кого от хората си да се обади първо. Избра Франк Койн — бивш старши сержант от „Делта Форс“. Койн притежаваше невероятна способност да събира разузнавателна информация; беше му началник в ЦРУ, преди да го наеме в „Карлтън Груп“. Карлтън извади единия обезопасен срещу подслушване телефон от чантата и набра домашния телефон на Койн.