Беше изтощен и заспа бързо. Но дори насън подсъзнанието му продължи да работи, търсейки отговори и ориентири.
Събуди се след четири сутринта. Чувстваше се още по-изморен, но си струваше. Вече имаше план.
Погледна часовника върху нощното шкафче и разбра, че трябва да действа светкавично, за да се вмести във времето.
18
Тексас
Никълъс вероятно не трябваше да я води в ранчото. Всъщност не биваше да я пуска в колата си, но снимката, която извади от чантичката си и притисна към стъклото, промени всичко.
На нея тя прегръщаше по-голямата си сестра Каролайн. И двете се смееха. Но не само снимката го накара да размисли. Забеляза изражението й — беше уплашена до смърт. Ужасът не беше престорен, а съвсем неподправен и той отключи вратата, и я пусна да влезе.
Нина имаше същите високи скули и тъмнозелени очи като сестра си, но косата й беше катраненочерна, навярно боядисана, и на лявата й ноздра имаше миниатюрен скъпоценен камък.
Никълъс излезе от гаража и предприе дълга обходна маневра, за да се увери, че не ги следят. Нина заговори веднага, но той я спря. Не беше безопасно. Още не.
Попита я дали носи някакви електронни устройства. Имаше само мобилен телефон; извади го и му го показа. Когато минаваха край канала, Никълъс я накара да извади батерията и да изхвърли разглобения телефон във водата. Тя го послуша, а той продължи напред.
Когато стигна Рио Гранде, смени посоката и пое на запад. Не след дълго смени отново посоката и тръгна на север през Лас Милпас и обратно към ранчото „Трите възвишения“.
Докато пътуваха, разговаряха, или по-точно Нина говореше, а Никълъс й задаваше въпроси от време на време.
Обясни му как получила пратка от магазин за бельо във Вашингтон. Съдържала сутиен и бикини, миниатюрна флашка и поздравителна картичка с аудиопослание. Сестра й я предупреждавала да не включва устройството в компютър, преди да открие Никълъс, и й обяснявала как да се свърже с него. Нямало много място за запис и Каролайн говорела бързо. Казала на Нина, че е в беда и че я обича. Това било всичко.
След като изслушала съобщението, Нина много пъти се опитвала да се обади на сестра си. Напразно. Не след дълго усетила, че я следят — и в жилището й, и на работа. Решила да изчезне.
Казала на колегите си, че е болна, и се скрила в дома на богато мексиканско семейство, за чиито домашни любимци се грижела от време на време. Мексиканците били в Рейноса и щели да се върнат едва за Коледа, а резервният им ключ бил на обичайното място. Знаела от опит, че не си правят труда да включват алармената система.
Нина беше интелигентна жена, с добри инстинкти и Никълъс остана впечатлен. Още повече се впечатли, когато тя погледна назад към кучетата и каза:
— Овчарки, нали?
— Как разбра?
— Ветеринар съм.
— Има ли много кавказки овчарки в Южен Тексас? — попита Никълъс.
Нина сякаш се поразведри — поне за момент — когато мислите се отклониха от сестра й.
— Не — усмихна се. — Просто харесвам кучетата. Особено големите.
След като се увери, че е изгорила картичката — по инструкция на Каролайн — и видя как изважда флашката от лявата чашка на сутиена си, за да му я покаже, той реши да не засяга болезнени теми до края на пътуването.
Задаваше й лични въпроси, за да й спести тревогите за сестра й. Известно време се справяше, но накрая се изчерпа. Социалните му имения не бяха на ниво и се почувства неудобно, че не успява да поддържа разговора.
Възцари се неловко мълчание, което продължи до края на пътуването. Никълъс си отдъхна, когато най-после стигнаха ранчото. Подозираше, че и тя споделя облекчението му.
В къщата за гости Нина си избра спалня, а той се обади на Маги Роуз с молба да донесе женски дрехи шести размер.
След петнайсет минути Маги донесе малка чанта, усмихна се и остави Никълъс на спокойствие. Не попита за кого са дрехите, нито кой се къпе в банята в дъното на коридора. Той оцени професионализма й.
Занесе дрехите в стаята на Нина и се върна в кухнята. Бяха се опитали да отворят флашката, но тя се оказа кодирана. Няколко часа се мъчиха с паролата, но не успяха. Нуждаеше се от почивка.