— Дано да не ми носиш лоши новини.
Шрьодер понечи да отговори, но шефът му го спря:
— Не тук. — Махна му да го последва и го поведе по широк коридор към просторен кабинет.
Стотици глави на екзотични животни красяха стените. Огънят в камината прогонваше студа. Шрьодер зачака да го поканят да седне.
— Е? — попита го шефът, отиде до барчето и си наля чаша.
Шрьодер пое дълбоко дъх и изплю камъчето:
— Съжалявам. Все още нищо.
— Какво означава все още нищо?
— Не сме открили нищо.
— Кои „ние“, по дяволите? Не бях ли достатъчно ясен? Възложих задачата на теб и нямаш право на провал.
Крейг Мидълтън беше прехвърлил шейсетте. Имаше атлетично тяло и къдрава прошарена коса, която приличаше на олисяла изтривалка. Въпреки постоянния тен и лазерно избелените зъби най-отличителната черта в иначе незабележителния му външен вид бяха дълбоките очи със сини кръгове. Макар да се мислеше за такъв, Крейг Мидълтън не беше привлекателен мъж.
Шрьодер погледна пурпурната копринена вратовръзка и кърпичката в тон, която стърчеше от джоба на суетния му шеф, прикри неприязънта си и подбра внимателно думите:
— Въпрос на време е. Не бой се.
Мидълтън отпи дълга глътка скоч, без да откъсва очи от подчинения си.
— Харесваш ли си работата, Кърт?
— Моля?
— Харесваш ли си работата?
— Разбира се…
По-възрастният мъж поклати глава.
— Можех да взема всекиго под крилото си, но избрах теб.
— И аз съм благодарен за…
— Не мисля, Кърт. Мисля, че също като останалите от твоето разглезено поколение смяташ, че всичко ти се полага по право. Не мисля, че знаеш какво значи да работиш упорито. И още по-зле — не мисля, че знаеш какво означава лоялност. Имаш ли представа колко съм заложил, за да те доведа тук и да те издигна в йерархията?
Шрьодер имаше много добра представа. Ако не беше Крейг Мидълтън, сега щеше да е най-малкото в някой федерален затвор.
— Знаеш, че лоялността ми не подлежи на съмнение.
Възрастният мъж отпи още една глътка и си поглед, на часовника.
— Нима? Нали не си забравил, че аз ще се изправя след десет минути пред борда на директорите и ще изглежда, сякаш съм изпуснал юздите на организацията си. Защо ли? Защото ти не си вършиш работата!
— Търсим игла в копа сено.
— Проклетата копа сено е наша — процеди Мидълтън. — До последната проклета сламка! Ние притежаваме всяко камъче. Всяка канавка, всяко проклето дръвче. Никой не може да си промени мнението, без да разберем. Затова не ми казвай, че още не си готов. Всичко необходимо е на твое разположение. Опичай си ума и действай. Разбираш ли?
Шрьодер кимна.
— Не ми кимай, по дяволите! Отговори ми!
— Да, сър — заекна Шрьодер. — Разбирам.
Шефът му вдигна ръка и посочи вратата. Конското беше приключило.
Шрьодер излезе от къщата и се качи в колата си, а Мидълтън пристъпи до бюрото и вдигна слушалката на кодирания си телефон. Пъхна фалшива криптирана карта на Националната агенция за сигурност в жлеба и набра номер.
След две иззвънявания му отговориха:
— Каква е присъдата?
— Мисля, че лъже — каза Мидълтън.
— Какво да направя?
— Проследи го.
— И ако лъже?
— Добави го в списъка.
2
Париж
Понеделник сутрин
— Пистолет! — извика Скот Харват и се хвърли на пода в апартамента.
Порой от куршуми обсипа рамката на вратата, от която се разлетяха трески. Харват събори Райли Търнър на земята, преобърна се по корем и затвори вратата с ритник.
— Бягай! Бягай! — изкрещя той и се изправи, но Райли не помръдна.
Харват погледна надолу и видя кръв и сивкави парченца плът около дупката, която куршумът беше пробил в главата й. Не беше нужно да проверява пулса й. Беше мъртва. За миг времето спря.
Но след още един миг инстинктът му за оцеляване се задейства, последван от наученото. Шокът, че Райли е убита, беше отпратен в най-отдалеченото кътче на съзнанието му и той се съсредоточи върху тук и сега. Прокара длан по тялото й. Търсеше оръжие, но не откри.
Остави мъртвата си партньорка в коридора, скочи и хукна към дневната. Сега целта беше да остане жив.
Всички сигурни къщи на „Карлтън Груп“ си приличаха. Харват изтича до двете канапета, вдигна възглавниците от първото, но видя разтегаемия матрак отдолу и се отказа. Екипировката за извънредни случаи беше в другото канапе.