За да стреляш точно от такова разстояние, се изискваше известна информация. Харват обаче трябваше да разчита на усета си.
Куршумът се отклонява надолу, когато изминава по-голяма дистанция, и за да компенсира отклонението, Харват се прицели по-високо. Вятърът щеше да промени леко траекторията на куршума, а освен това мишената му се движеше, което налагаше да се цели не там, където е мъжът, а там, където ще се срещне с куршума.
Направи изчисленията светкавично и нагласи пушката. Издиша и натисна спусъка. Куршумът излетя от дулото и пропусна целта.
Не разбра къде се заби, но бе достатъчно близо и мъжът, втурнал се към къщата, се закова на място, извърна глава и погледна право към него.
— Мамка му — изруга гласно Харват и зареди нов патрон. Преизчисли траекторията и тъкмо се канеше да стреля, когато мишената му затича. — Мамка му — промърмори отново той.
Издиша, прецени къде ще стигне мъжът, прицели се наново и стреля. Този път куршумът улучи.
Преди мъжът да падне на земята, Харват бе заредил пушката и се оглеждаше за другите двама. Забеляза втората мишена да върви към къщата от юг. Прицели се, издиша и стреля.
Куршумът се заби в тялото на мъжа и той се строполи, но само на коляно.
Харват дръпна лоста, изхвърли празната гилза и го бутна напред, за да зареди нов куршум.
Мъжът се опитваше да се надигне, но Харват стреля отново и този път го улучи право в главата.
Погледна през мерника първата си жертва, която лежеше по лице на земята и не помръдваше, и после започна да търси номер четири. Секундите отлитаха.
Радиоапаратът мълчеше, което означаваше, че четвъртият мъж — стига да не е видял как застрелват колегите му, — не знае какво става. Харват продължи да се оглежда, но не го виждаше никъде. Явно идваше откъм задната страна на къщата за гости. Трябваше да предупреди Никълъс.
Харват се прицели високо в прозорците на главната спалня и изстреля два последователни куршума в стаята.
После разглоби оптичния мерник, свали го и хукна към къщата.
40
— Иди зад леглото, легни и не мърдай — нареди Никълъс.
— Защо не ми казваш какво става? — възропта Нина. — Това са хората, които убиха Каролайн, нали?
— Не знам какво става. Токът прекъсна за кратко преди малко. Вероятно няма нищо страшно.
— Затова ли си въоръжен и стоим тук с кучетата ти?
— Шшт! Не вдигай шум, Нина, моля те!
Младата жена го послуша и в стаята се възцари тишина. Кучетата усещаха, че нещо не е наред, взираха се в затворената врата на спалнята и с щръкнали уши душеха въздуха за непознати миризми. Дарко заръмжа пръв. Нещо бе привлякло вниманието му.
Заръмжа и Аргос и в същия момент два куршума влетяха през горния прозорец на спалнята. Нина изпищя, но бързо заглуши вика, запушвайки с длан устата си.
Никълъс изтича до нея.
— Промених си решението. Наведи се и отиди в банята. Влез във ваната и стой там. Не мърдай, докато не ти кажа.
Нина кимна. Насочи оръжието към вратата на стаята. Кучетата заръмжаха по-настървено. Явно имаше някого в къщата.
— Стой! — прошепна им той строго на руски. — Тихо!
Харват знаеше, че Никълъс е въоръжен. Не би влязъл без предупреждение. Беше някой друг.
Дребният мъж се озърна бързо и реши как да действа. Показа на кучетата къде да застанат и им нареди да пазят тишина. После зае позиция. Зрителното поле беше ужасно, но поне имаше укритие и се надяваше елементът на изненадата да му помогне. Прииска му се и пистолетът да е у него.
Стиснал миниатюрния M3, Никълъс усещаше как сърцето му бие като чук в гърдите. Опита се да го усмири, поемайки дълбоко дъх. Тъкмо се канеше да вдиша за четвърти път, когато порой от куршуми обсипа вратата и стената около нея. Заприпламваха искри, разнесе се пукот и съскане от компютрите, улучени от куршумите. Стрелбата секна внезапно, както бе започнала.
Никълъс знаеше, че трябва да диша, но не смееше от страх да не се издаде. Стисна по-силно оръжието и се помоли куршумите да не са уцелили Нина и кучетата.
Секундите отминаваха и той се запита дали нападателят не е тръгнал към друга стая. Не биваше обаче да се самозалъгва. И наистина — кръглата брава се завъртя бавно и вратата се открехна.