Внезапно го обзе чувството, че не е далеч от истината. Мозъкът му заработи трескаво.
Вземаха на прицел всяка змия, изпълзяла от мрака, но ако змиите не действаха самостоятелно? Ако всъщност бяха част от многоглава Хидра?
Дали Карлтън и екипът му не бяха успели да срежат достатъчно глави на чудовището, та да го принудят да се обърне срещу тях и да ги нападне? Колкото повече обмисляше идеята, толкова по-вероятна му се струваше. Ако излезеше прав, имаше само две възможности. Или да подмами чудовището на светло, или да го проследи в мрака и да го убие там. Каквато и тактика да избереше, несъмнено се залавяше с една от най-опасните задачи в кариерата си.
През останалата част от пътя образът на Хидрата се въртеше натрапчиво в ума му. Опитваше се да свърже всички змии, избити от хората му, и да открие общ знаменател.
Когато стигна до старчески дом в покрайнините на Ричмънд, вниманието му се отклони в друга посока. Местността беше почти девствена, на около два километра се простираше горски резерват. Карлтън подмина постройките и спря на паркинга за резервата.
От куфарчето с инструменти в джипа извади чук, две отвертки, клещи, гумени ръкавици, лост и тънка ролка изолирбанд. Прибра ги в малка раница и тръгна през гората към старческия дом.
Комплексът се простираше на няколко акра. Не приличаше на долнопробен хоспис, където неблагодарни деца заточват престарелите си родители. Поддържаната градина и стилната архитектура напомняха по-скоро луксозен курорт.
Обширният комплекс предлагаше самостоятелни вили, бунгала и грижи за най-възрастните. Карлтън бе сигурен, че ще намери търсеното. И за по-малко от десет минути наистина успя.
От деня, когато човек получи шофьорска книжка, до деня, когато умре, колата символизира свобода и независимост. Заради това мнозина възрастни шофьори трудно се разделяха с колите си. От сантименталност или от неохота да признаят, че са остарели, те запазваха автомобилите си дълго след като спрат да ги използват. Стига да избереше правилната кола, щяха да минат месеци, преди собственикът й да забележи — ако изобщо забележи — че я няма и да алармира служителите на реда.
Прокрадвайки се край редиците автомобили на открития паркинг зад комплекса, Карлтън видя стар кадилак с леко потъмнени стъкла. Съдейки по праха, очевидно не бе каран от доста време. Огледа го набързо. Гумите бяха здрави, а табелата с номерата — все още валидна. Единствената въпросителна бе дали акумулаторът работи.
Пъхна лоста зад гуменото уплътнение на вратата откъм шофьорското място и натисна. Щом вратата се открехна, в купето грейна леко сияние — акумулаторът явно не бе изтощен. Качи се вътре, изключи осветлението, затвори вратата и извади миниатюрно фенерче от джоба си. Провери дали собственикът не е прибрал някъде резервни ключове, но не намери нищо.
Лапна фенерчето и пъхна отвертката в ключа за запалване. Удари я с чука и се опита да я завърти. Рискуваше да съсипе цилиндъра, но при по-старите коли това бе най-сигурният начин да запалиш двигателя. В този случай обаче не проработи и Карлтън извади отвертката и премина към план Б.
С помощта на кръстата отвертка свали таблото зад волана и жиците.
Приведе се и провери кои жици водят към акумулатора — и кои — към стартера. Надяна гумените ръкавици и сряза жиците за тока, отвеждащи към цилиндъра.
Оголи краищата им и ги съедини, за да протече ток. После преряза жиците на стартера и оголи и тях, като внимаваше да ги докосва само с ръкавиците, за да не получи освежителен удар.
Стиснал по една жица в ръка, той пое дълбоко дъх и ги съедини. Кадилакът изръмжа, но след няколко секунди мощният му двигател се съживи.
Карлтън раздели жиците на стартера, отряза две парчета изолирбанд и уви оголените краища.
Завинти таблото, прибра инструментите си в жабката и потегли тихо към гората. Там прехвърли вещите си в багажника на кадилака и подкара джипа по дългия черен път.
В подскачащата светлина на фаровете забеляза тясна просека между дърветата и сви натам. Кара, докъдето гъсталакът му позволяваше, и изключи двигателя. В случай че някой се натъкне на джипа, надраска набързо бележка: „На излет, връщам се скоро.“
Върна се пеш през гората и по черния път и се качи в кадилака. Когато излезе от резервата, мислите му се върнаха към Хидрата и той започна да обмисля следващия си ход.