42
Тексас
След като провери двамата мъже отвън и се увери, че са мъртви, Харват се вмъкна в къщата за гости. Откъм главната спалня долитаха болезнени викове. За щастие гласът бе прекалено басов, за да е на Никълъс.
Харват се прокрадна напред с вдигнато и готово за стрелба оръжие. Когато стигна средата на коридора, Драко се появи изневиделица и залая. От муцуната на кучето капеше кръв и очите му светеха свирепо, сякаш е подивяло. Очевидно не разпозна Харват и се подготви за нападение.
— Спокойно, момче — успокои го тихо той, но кучето продължи да лае и да пристъпва напред. Не искаше да нарани животното, но не искаше и да се издава с викове. Гласът на Никълъс прекрати безизходицата.
— Кой е там? — изкрещя той от стаята.
— Гуменото патенце — отвърна Харват, наясно, че не бива да отговаря „аз съм“ в критична ситуация.
Дребният мъж изкрещя команда на руски и кучето спря да лае и се върна в стаята. Харват го последва с насочено напред оръжие. Спря на прага и сниши термалния мерник. Бледо сияние озари преддверието и той отново чу болезнените стенания.
— Добре ли си? — попита.
— Да — отговори Никълъс. — Влизай.
Харват огледа набързо, преди да пристъпи в стаята. Окървавен мъж на двайсетина години лежеше на пода. До него стоеше Аргос с почервеняла муцуна. Голяма част от оборудването на Никълъс бе раздробено на парчета. Повреден лаптоп все още излъчваше бледа светлина.
Драко стоеше до Никълъс, който държеше на прицел ранения нападател. Нина не се виждаше никъде. Харват понечи да попита къде е, но чу, че някой повръща в банята.
Насочи оръжието си към младия мъж, проснат в локва кръв. Кучетата го бяха разкъсали. Едва ли щеше да оживее.
— Добре ли сте? — попита отново Харват.
— Нина е изпаднала в шок, но сме невредими.
Харват извади миниатюрния 45-калибров пистолет от джоба си и му го подхвърли.
— Ето. Използвай този.
Никълъс насочи по-мощното оръжие към нападателя.
Харват застана до мъжа на пода и махна на Никълъс да извика Аргос.
— Не — възрази Никълъс. — Той искаше да ни убие. Нека кучетата го довършат.
Харват го погледна гневно.
— Махни кучетата! Това е заповед.
Никълъс отстъпи, даде команда на руски и кучето се оттегли до него.
Харват огледа нападателя и реши, че оръжието не му е необходимо. Пъхна го под колана си, приклекна и повдигна мъжа да седне, подпирайки го на леглото.
Беше неприятна операция. Когато най-после успя да го намести и се изправи, ръцете му лепнеха от кръв.
Младият мъж бе пострадал сериозно. Ръцете, крайниците и слабините му бяха жестоко разкъсани, а гърлото му приличаше на кайма. Харват се учуди, че изобщо успява да издаде някакъв звук. Между стенанията долиташе влажно гъргорене, когато мъжът се опитваше да си поеме дъх. Беше невероятно, че не е изпаднал в безсъзнание.
— Ранен си лошо — каза тихо Харват. — Имам комплект за спешна помощ и ще направя, каквото мога, но преди да ти помогна, ще ми отговориш на няколко въпроса. Кой си? Кой те изпрати тук?
Очите на младия мъж бяха изцъклени и блуждаеха. Дишаше дрезгаво и на пресекулки. Закашля се и от устата му бликна кръв.
— Няма да ти отговори — намеси се Никълъс. — Позволи ми да насъскам кучетата.
Аргос и Драко заръмжаха.
— Няма да повтарям повече — отсече Харват. — Дръж кучетата настрани! — Насочи вниманието си към пленника и продължи: — От теб зависи. Имам болкоуспокояващи. Ще те стабилизираме и ще те заведем в болница. Твоя воля. Само ми отговори кой си и кой те изпрати.
Младият мъж беше облечен като другарите си отвън. Камуфлажни панталони, военни обувки и пуловер, който не му беше по мярка — явно взет от мъжете, които отрядът му бе избил край воденицата. На китката му имаше военна версия на часовник „Сунто“, популярен в обществото на специалните агенти. Имаше къса тъмна коса и мускулесто тяло. При други обстоятелства би могъл да бъде млад „тюлен“ или „зелена барета“, каквито Харват бе обучавал и с които бе работил преди време.
Почака младежът да каже нещо, но той не продума.
— Всичките ми колеги бяха добри и почтени хора — каза Харват, — проливали са кръв за страната си. Сега са мъртви, убити от онези, които са ви изпратили тук да убиете и нас.