Първо спря до брястовата горичка. Снайперистът беше там, където го остави. Труповете тежаха ужасно, а не успя да придвижи колата достатъчно близо. Надяна престилката и гумените ръкавици, прибра тялото в найлонов чувал и с помощта на количката го пренесе до юкона.
Преметна го върху дясното си рамо и го натика в багажника. Другите два трупа до къщата не го затрудниха толкова. Спираше до всеки, слагаше го в найлонов чувал и го натоварваше в багажника, без да пропуска оръжията. Оставаше да се погрижи за трупа в къщата.
Влезе и завари Никълъс и — изненадващо — Нина, която се бе съвзела, да се трудят усърдно в спалнята.
Вече бяха опаковали годното оборудване на Никълъс и го бяха подредили край източната стена. До нощното шкафче имаше кофа, парцал за миене на пода и няколко почистващи препарата, донесени от кухнята.
Трупът обаче изглеждаше недокоснат. Не че Харват очакваше да са се освободили от него. Никълъс бе твърде дребен, а Нина — неподходяща за такива задачи. Младият мъж стоеше облегнат на леглото, както бе умрял. Някой от двамата го бе покрил с чаршаф. На места кръвта бе избила на чаршафа.
— Какво ще правим с него? — попита Никълъс, забелязал, че Харват гледа импровизирания покров.
Харват вдигна ръка.
— Аз ще се погрижа. Вие разчистете.
— Какво ще правим с повреденото оборудване?
— Оставете го. Ще вземем само най-необходимото. Ще помоля Маги да изхвърли останалото. Възможно ли е да го свържат с теб?
— Не — каза Никълъс. — Чисто е и вече съм демонтирал електрониката.
— А информацията на Каролайн?
Дребният мъж се потупа по десния преден джоб.
— Тук е.
Харват отвори вратата на банята и каза на Нина:
— Няма да се бавя. Почакай вътре.
Не се наложи да й обяснява защо иска да излезе от стаята. Тя разбра какво е намислил още щом го видя с касапската престилка и ръкавиците.
Влезе в банята и затвори вратата, а Харват докара количката за месо от коридора, където я беше оставил.
— Какво ще правиш с труповете? — попита Никълъс.
— Ако имахме време, щяхме да ги откараме до някое отдалечено място в ранчото, да изкопаем дълбока дупка и да я покрием с дебел пласт цимент.
— Но понеже нямаме време?
— План Б.
Никълъс не полюбопитства какво представлява план Б. Проследи мълчаливо как Харват прибира трупа в найлоновия чувал и го завързва. Сложи го в количката и каза:
— Накарай Нина да ти помогне да струпаш до входа всичко, което ще вземеш. После изчистете до блясък пода. Гледайте да не остане нито капка кръв.
Дребният мъж си придаваше невъзмутим вид, но си личеше, че и той като Маги е доста потресен. Отговори му с вдигнати палци и Харват излезе, тикайки количката.
Прибра тялото в багажника и се върна в къщата за гости. Никълъс и Нина донасяха куфарите до предната врата, а той ги подреждаше върху покрива на автомобила. Накрая прокара канап през дръжките им и ги завърза за рамките на багажника, побутна оттук-оттам, за да провери, че нищо няма да падне, и тръгна към развлекателния център.
44
До зазоряване оставаха два часа, когато турбовитловият „Пилатус PC-12“ закръжи над ранчото.
Харват просветна с фаровете на юкона, а Маги включи осветлението на пистата. Двамата вече се бяха сбогували и Харват я бе инструктирал как да сигнализира за телата край воденицата. Тя бе достатъчно умна да разбере защо не иска да го види как товари самолета. Беше за нейно добро.
След като синьо-белият летателен апарат се приземи, той свърна по пистата и се насочи към мястото, където го чакаха посрещачите.
Спря до купчината с багажа им и единственият му двигател угасна. Главната врата се отвори, стълбата се спусна и по нея заслиза гладко избръснат мъж на около петдесет години.
Имаше гъста кафява коса и носеше дънкова риза, панталони цвят каки и работни боти. Обходи с поглед групичката, струпала се край пистата, куфарите и двете огромни бели кучетата и помаха на Харват.
Той му махна в отговор и жилавият пилот прекоси пистата.
— Благодаря, че дойде, Майк — протегна му ръка Харват.
Пилотът го притисна в мечешка прегръдка и го отлепи от земята.
— Дойдох я! Нали ти обещах. Просто не предполагах, че ще е посред нощ. — Пусна го и се отдръпна да огледа още веднъж компанията. — Божичко, какви пътници ще возя! — Погледна Никълъс и попита: — Готов ли си да полетиш?