Наля си още една чаша скоч и мислите му се насочиха към другия проблем — Рийд Карлтън. Възрастният шпионин беше хлъзгава риба. Как се бе измъкнал от огнения ад оставаше пълна загадка. Хората на Бремър дебнеха, готови да го елиминират, ако избяга от спалнята си, залостена по-сигурно и от сейф. Нито един от тях не бе забелязал някой да напуска къщата. Всички предполагаха, че пожарът е погълнал Карлтън. Ала когато димът се разнесе, не откриха Карлтън. Беше потънал вдън земя.
Мидълтън одобряваше идеята да го обявят за издирване, но се опасяваше доколко полицаите ще успеят да се справят с мъж, обучаван от най-добрите и оцелявал десетилетия наред във враждебни държави по цял свят.
Харват и Карлтън бяха замесени сякаш от едно и също тесто. И двамата се справяха с отрядите на Бремър. Да използват скайпа на Карлтън, за да разберат къде е Харват, беше умна идея, но сега Мидълтън се питаше дали не е било по-уместно да изчакат потвърждение, че старият агент е мъртъв. Тогава щяха да използват регистрацията му в Скайп, за да подмамят и двамата в клопка.
Да се самобичува беше излишно. Имаха достатъчно основания да смятат, че Карлтън е загинал при пожара. Харват се беше свързал с него по Скайпа и само глупак не би се възползвал от предоставилата се възможност.
Мидълтън се отпусна в един от кожените столове в кабинета си. Изтривайки всичко и започвайки начисто, той отново нарисува мислено веригата от взаимовръзки. Каролайн се бе свързала със сестра си, а сестрата се бе свързала с джуджето. Джуджето се бе свързало с Харват, който се опита да установи контакт с Карлтън. С кого обаче се бе свързал Карлтън?
Щом получиха доклада на патоанатома, Мидълтън зададе този въпрос на Шрьодер. Изглеждаше логично в критична ситуация Карлтън да се укрие на сигурно място и да се свърже с хората, способни да го защитят — агентите му.
Шрьодер провери предположението и не след дълго му докладва. АТС следеше мобилните телефони на агентите на Карлтън. По-малко от двайсет и четири часа след пожара всички получиха еднакво текстово съобщение. Не беше съвпадение. Явно беше някакъв код.
Телефонът, изпратил съобщението, продължаваше да излъчва сигнал и Шрьодер го откри на паркинг за камиони в Аризона. Алармира щатската полиция, която изпрати патрули да търсят Карлтън. Мидълтън обаче усещаше нещо гнило.
Когато сигналът започна да се движи отново, Шрьодер, представящ се за разузнавателен техник от ФБР, съдейства на служителите на реда да открият източника на сигнала. Оказа се ТИР, пътуващ към Бейкърсфийлд, Калифорния. Разпитаха шофьора и претърсиха камиона. Намериха мобилния телефон в найлонов плик, залепен с тиксо за долната част на каросерията. Карлтън беше умен кучи син.
Предполагаха, че телефонът е чист и няма да открият нищо, но Шрьодер все пак уреди да им го изпратят още на сутринта с първия полет.
Макар и неохотно, Мидълтън оценяваше коварството на стария шпионин, пратил ги за зелен хайвер. Следата обаче беше и издайническа. Карлтън очевидно знаеше, че ще го открият, и го бе използвал само веднъж. Мидълтън обаче се питаше какво ли е направил след това.
Отново преговори наум веригата от връзки — Каролайн установява контакт със сестрата, сестрата с Трола, Трола с Харват, Харват с Карлтън, а Карлтън с агентите си. Но когато те не откликват, кой е следващият в списъка му? Към кого би се обърнал за помощ?
Не само уловката с телефона, подхвърлен в камиона, пътуващ на запад, но и фактът, че изобщо е разполагал с чист телефон, подсказваха, че Карлтън е бил подготвен, че мисли тактически. Това не изненадваше Мидълтън, защото Карлтън бе врял и кипял в кариерата. Сигурно се досещаше, че ще проверят всичките му контакти. Но задължително щеше да се обърне към някого. Щеше да си задава въпроси, а за да разбере отговорите, се нуждаеше от помощ. Или се бе свързал с човек, неотбелязан в списъка, с който разполагаха, или като Каролайн — и като сестрата, Трола и Харват — бе намерил начин да се изплъзне от радарите на АТС.
Мидълтън стана и отиде до бюрото. Остави чашата и седна пред компютъра. Извади на екрана списъка с контактите на Карлтън и за стотен път го проучи до последната подробност. Усещаше, че отговорът е там; просто не го виждаше.
На кого се доверяваше Карлтън? И още по-точно — предполагайки, че всичките му агенти са мъртви, на кого би поверил живота си? Към кого щеше да се обърне, при условие че не знае кой враг се е обърнал срещу него? Ако е само един човек, кой бе способен да разнищи толкова сложна загадка с толкова висок залог?