Съсредоточен в схемата, очертаваща професионалната кариера на Карлтън, Мидълтън изключваше кандидат след кандидат. Сигурно беше местен човек с изключителни връзки във Вашингтон, който би съумял да опипа почвата, без да събуди подозрение. Една идея осени ненадейно Мидълтън — кой отговаряше съвършено на всички критерии, но изглеждаше най-невероятният кандидат.
Мидълтън започна да търси колеги, с които Карлтън се беше спречквал, хора, с които се бе сблъсквал в професионален и личен план. Имаше ги, но не бяха много. Записа си имената им.
Канеше се да изключи файла, когато реши да го огледа за последен път. Разсъждавайки отново кой е най-невъзможният кандидат, се натъкна на име, което привлече вниманието му.
Мидълтън отвори папката, посветена на ментора на Рийд Карлтън — Томас Карвър Банкс.
46
Тексас
Майк Стрибър обичаше да се чувства свързан със земята. Обичаше да вижда как зеленината расте и искаше децата му да разберат, че храната не се появява с магическа пръчица в супермаркетите. Освен всичко останало, което бе постигнал, винаги бе мечтал да опита фермерския занаят. Затова бе открил подходящото място и си бе купил стопанство.
Понеже беше пилот и имаше самолет, можеше да прелита от Сан Антонио до фермата си, когато пожелае. Стопанството му служеше като място за уединение и той не говореше много за него фермата разполагаше с кристалночиста вода и се простираше на неколкостотин акра. Имаше коне за съпругата му Анджела, басейн за децата и, разбира се, стрелбище. Освен това обаче не бе променил кой знае колко имението. Не живееха в него постоянно и то им предоставяше по-простичък уют.
Харват го хареса веднага, но не защото бе отдалечено, а заради хората, които Стрибър бе наел да работят във фермата и да я поддържат.
Тримата млади морски пехотинци бяха ветерани, сражавали се в Афганистан и Ирак. Стояха до госпожа Стрибър край бял събърбън и пикап „Форд“, когато Майк приземи самолета върху неасфалтираната писта и спря до тях. И тримата бяха инвалиди, но не се самосъжаляваха.
Когато Харват слезе от самолета, Анджела го прегърна сърдечно. Не бяха се виждали от две години. Тя беше по-добрата половина на Майк и той не пропускаше възможност да му го напомни. Тя беше по-млада, по-забавна и несравнимо по-красива. И най-важното — имаше широко сърце като него, дори по-широко.
След като поздрави Харват, тя му представи тримата морски пехотинци — Мат, Джейсън и Райън, всичките от Тексас. Мат бе прострелян зад лявото ухо от снайперист по време на военен патрул край Памади, Ирак. Джейсън и Райън бяха ранени в Афганистан. Джейсън бе изгубил лявата си ръка, а Райън — и двата си крака под коляното. Дори в цивилно облекло обаче и тримата изглеждаха като морски пехотинци — стройни и гордо изопнали рамене.
Ръкуваха се с Харват, но вниманието им веднага привлякоха другите пътници, които слизаха от самолета. Човек би помислил, че трима мъже, работещи във ферма на края на света, няма да откъснат погледи от привлекателна млада жена като Нина Дженсън, но те явно се заинтригуваха повече от Никълъс и двете му огромни кучета.
Анджела удари с юмрук по рамото най-близкия мъж и попита с усмивка:
— Никой ли не ви е казвал, че е невъзпитано да се вторачваш в хората?
— Съжалявам, мадам — отвърнаха тримата в хор.
Като типична гостоприемна тексаска домакиня тя приближи до Нина, представи се и после поздрави Никълъс, преди да е стигнал до края на стълбата.
— Добре дошъл във ферма „Пет звезди“ — протегна му ръка. — Аз съм съпругата на Майк, Анджела.
Харват нямаше представа дали го е направила нарочно или не, но му хареса как посрещна Никълъс, преди да се е спуснал на земята. Така не се налагаше да го гледа отвисоко, а той — да извива врат нагоре. На практика двамата бяха застанали очи в очи.
— Аз съм Никълъс — представи се дребният мъж. — Приятно ми е.
— Добре ли мина полетът?
— Пътувахме много удобно, благодаря. Имате чудесен самолет. За пръв път летя с „Пилатус“. Вътре е като частен реактивен самолет.
Анджела Стрибър рече:
— Шшт… Тук не използваме тази дума.
— Реактивен самолет? Защо?
— Защото искам някой ден да спре да лети. Не бива да му внушаваме тази идея.