Никълъс кимна.
— Умна жена сте. Много мъже държат да виждат в хангара си най-модерните, най-скъпите машини. Но не мисля, че съпругът ви е от тях.
Госпожа Стрибър му намигна и каза:
— Никой не е имунизиран. Повярвайте ми.
Никълъс се усмихна и слезе по стълбите. Отиде до Нина и се запозна с тримата ветерани, които след това помогнаха на Майк и Харват да разтоварят самолета и да прехвърлят всичко в пикапа. Анджела покани Никълъс и Нина в събърбъна. Взеха и кучетата и потеглиха към ранчото.
Госпожа Стрибър вече беше сварила кана кафе и посочи на новодошлите шкафа с чашите. Никълъс и Нина нахраниха кучетата и предложиха да й помогнат да приготви закуската, но тя им отказа любезно и ги подкани да седнат при другите край кухненската маса. Бисквитите се печаха във фурната, а тя се залови да изпържи бекон и яйца.
Когато ароматът на домашната закуска изпълни стаята, Майк остави чашата си с кафе, седна и помоли за тишина. По време на полета двамата с Харват бяха обсъдили положението и първата им грижа беше да подсигурят безопасността на операцията. Майк обясни, че до второ нареждане не бива да поддържат никаква връзка с външния свят. Предложиха на ветераните правдоподобна история, която да изпратят по имейла на близките и роднините си, за да не се безпокоят, че няколко дни ще са извън обхват. Щом написаха съобщенията, Майк ги помоли да му предадат телефоните си. Доверяваше им се, но те нямаха никаква представа срещу какво са изправени. Харват му бе разказал всичко и той се стресна не на шега. По-добре да се подсигурят, отколкото по-късно да съжаляват.
Помоли да донесат и преносимите си компютри и да му ги оставят. Никой не възрази. Разбираха съображенията за сигурност и възприемаха Майк като командир. Харват не пропусна да забележи колко се оживиха при мисълта за надвисналата опасност.
Щом уточниха подробностите по безопасността, Майк разпредели дежурствата. Анджела и синът им, който всеки момент щеше да пристигне от Сан Антонио, щяха да се включат в графика. По-малката им дъщеря умееше да стреля, но беше прекалено малка да стои на пост. По-голямата им дъщеря щеше да се справи, но не се беше върнала от училище.
Никълъс смело предложи да участва, но Харват го посъветва да продължи да разучава информацията на Каролайн. Колкото до Нина, тя нямаше опит с оръжията и следователно не бе подходяща да стои на пост. Анджела Стрибър я успокои с довода, че има достатъчно друга работа.
После Майк обясни, че ще отведе Харват на друго място и ще се включи в графика веднага щом се върне.
Госпожа Стрибър сервира закуската и компанията се залови енергично с храната. След това Анджела настани Никълъс и Нина в къщата, а ветераните излязоха да патрулират.
Майк поведе Харват към една от плевните. Към бетонната стена беше прикрепен оръжеен сейф, наподобяващ товарен контейнер, изработен от стомана, боядисана в пясъчножълто. Майк извади ключодържател от джоба си, отключи вратата и включи лампите, които осветиха малка оръжейница.
По рафтовете бяха подредени пушки, пистолети, автомати и електрошокови уреди. Имаше заглушители, оптични мерници, ножове, бинокли, радиоприемници, каски, бронежилетки и, разбира се, фенерите на Стрибър. Десетки кутии за амуниции съдържаха патрони от различни калибри.
Харват огледа всичко и попита приятеля си:
— Не виждам противотанкови гранати?
Майк поклати глава.
— Типичен „тюлен“. Дай му да вдига всичко във въздуха.
Беше вярно донякъде, но Харват се числеше към школата, според която всяка задача изисква специфични инструменти. Единственият проблем беше, че често не знаеш кой е подходящият инструмент, докато играта не загрубее, а тогава е твърде късно да се върнеш и да вземеш необходимото. Разковничето бе да се въоръжиш с нещо, което служи добре във възможно най-много ситуации.
Майк махна на Харват да влезе и каза:
— Още не си видял това. Току-що го купих.
Взе голям сандък и го остави върху масата в оръжейницата. Отвори го и обясни:
— Новата пушка на „Ла Рю“. Гледай!
За по-малко от шейсет секунди сглоби спретнато подредените части на пушката, последна дума на техниката, завъртя заглушителя и монтира оптическия далекобоен мерник.
— Не се налага да го зануляваш. Само го насочваш и улучва цел на седемстотин метра. Какво ще кажеш?
— Какъв калибър е? 308-ми?
Стрибър кимна.
— И се разглобява също толкова бързо. Влизаш, свършваш работата и изчезваш, преди да разберат, че си бил там.