Харват беше впечатлен.
— Може ли да го взема?
Стрибър махна с ръка.
— Вземи каквото искаш.
Харват искаше да вземе всичко, но нямаше как. Трябваше да избере внимателно. Отиваше сам в много враждебна територия. Нямаше кой да му предостави нито помощ, нито допълнително снаряжение. Не биваше да се окаже, че е трябвало да предпочете друго оборудване. Независимо колко старателно планираше обаче, знаеше, че господин Мърфи и неговият закон задължително ще се намесят. Единственото сигурно, когато подготвяш операция, е да очакваш неочакваното.
Реши да се съобрази с особеностите на средата. Избра снаряжение, което се скрива лесно и с което е най-запознат. Подреди всичко върху масата в оръжейницата, после върна половината, а останалото прибра в раницата на Райли, добавяйки достатъчно резервни амуниции.
— Само това ли ще вземеш? — попита Стрибър. — Сигурен ли си? Да ти намеря ли по-голяма раница?
Той поклати глава.
— Не е необходимо.
— Добре тогава. Ще заключа тук, ще заредя самолета с гориво и ще го подготвя за полет. Анджела или момчетата ще те докарат до пистата. След четирийсет и пет минути, да речем?
— Благодаря, Майк. Доскоро — отвърна Харват, взе куфара с далекобойната пушка и метна през рамо раницата.
Върна се в къщата и накратко инструктира за последно Никълъс. Искаше да провери сайта за запознанства за съобщение от Стареца, но не смееше. Двамата с Никълъс подозираха, че в Испания са го проследили чрез Скайп. Никълъс смяташе, че АТС са разкрили регистрацията на Карлтън, но Харват имаше по-дълбоки страхове.
Страхуваше се, че са заловили Рийд Карлтън и са изтръгнали с мъчения всичките им съобщителни кодове. Нищо чудно сега да стоят пред сайта за запознанства в очакване да се появи. Което повдигаше въпроса как ударният отряд бе разкрил, че са в ранчото „Трите възвишения“.
Никълъс бе използвал много предпазливо интернет, но АТС разполагаха с най-модерните технологии. Налагаше се да приемат, че всичко, което предприемат в мрежата, може и ще ги издаде. Решиха Никълъс да продължи да проучва информацията на Каролайн офлайн, но нищо повече. Не биваше да използват дори домашния телефон на Стрибър. Нина и Никълъс трябваше да се изолират напълно от външния свят. Щяха да контактуват — но само при спешни случаи — с посредничеството на Майк.
— Отдавна не съм се чувствал толкова безпомощен — довери Никълъс на приятеля си.
— Не си безпомощен — отвърна той. — Ще проучваш информацията на Каролайн, за да разберем какво планират тези хора и да ги спрем. Отговорът сигурно е някъде във файловете й. Намери го.
Посочи миниатюрния пистолет на Никълъс и добави:
— Дръж го зареден, не се разделяй с него и си отваряй очите на четири. Ясно?
— Ясно — усмихна се дребният мъж.
Не си казаха нищо друго. Никълъс пристъпи напред и направи нещо, което никога не бе правил досега. Махна на Харват да се наведе и го прегърна. Измъчваше го ужасно предчувствие, че вижда за последно приятеля си.
47
Северна Каролина
Полетът до Северна Каролина щеше да се окаже или много добра, или много лоша идея.
Когато Майк идваше да се срещне с клиенти във Форт Браг, винаги се приземяваше на летището в Муър Каунти. Служителите се държаха дружелюбно и не задаваха много въпроси. Нямаше и диспечерска кула — съвършеното летище на крачка от основното контратерористично звено на САЩ.
Първа оперативна дивизия на специалните сили — „Делта“ или „Делта Форс“, както я наричаха още, или просто „Частта“ за членовете й, се помещаваше в покрайнините на Браг зад високи ограждения и редици телени мрежи със заострени върхове. Там, „зад оградата“, както наричаха щабквартирата на „Делта Форс“, се обучаваха най-елитните воини на планетата.
Подготвяха ги за широк спектър от тайни операции — освобождаване на заложници, контратероризъм, възпрепятстване на подривна дейност, удари във враждебни, забранени или политически деликатни територии. Заради тях Харват се безпокоеше да не би появата му в Северна Каролина да се окаже гибелна идея. Ако полковник Чък Бремър използваше действащ военен персонал за ударните си отряди, те вероятно бяха свързани по един или друг начин с Частта.
Но имаше нещо друго, свързано с Частта, заради което бе рискувал да дойде. Несвикнали да се задоволяват с постигнатото и винаги търсещи нови начини да се усъвършенстват, да станат по-смъртоносни и по-ефикасни, преди няколко години в „Делта Форс“ си бяха задали един напорист и напредничав въпрос — „Защо да не обучим и да не използваме жени?“.