Въпреки значителното физическо разстояние, което го делеше от ужасите на детството му, да забрави за тях не беше толкова лесно. Той носеше огромно бреме от срам, оформило характера му и служещо му като оправдание за злодеянията, които бе извършил, след като напусна бордея в Сочи.
Ала дори в мрачната, черна бездна, която смяташе за лишена от душа, всъщност мъждукаше светлина. Не всичките му постъпки бяха лоши. С огромното богатство, натрупано през годините, той правеше и добрини, граничещи с възвишено благородство.
Той беше изтъкан от противоречия, но би било фатална грешка да се предположи, че противоречията в характера му издават скрита слабост. Човешките същества са най-преуспелите животни, защото умеят да се учат, а подложеното на насилие животно научава много бързо как да се защитава. Научава бързо и още нещо — да се доверява на малцина, ако изобщо се доверява.
Малцината, с които джуджето си бе позволило да се сближи, го наричаха Никълъс. Това не беше кръщелното му име, но вършеше работа не по-зле от всяко друго. Странното беше, че човек, изоставен като дете на произвола на съдбата, е избрал името на светеца, покровител на децата. Поредното противоречие.
Никълъс беше изключително коварен — един от основните таланти, необходими за оцеляване в работата. Тесният му кръг приближени го наричаха Никълъс, но за останалите той беше ефимерен наниз от псевдоними и фалшиви самоличности. Заплиташе лъжа след лъжа и притежаваше удивителната способност никога да не оплита конците. Освен това умееше да разкрива чуждите лъжи. В този момент обаче се чувстваше несигурен. Не знаеше дали го лъжат или не.
Докато слизаше по стълбата, той се замисли за жената, с която бе дошъл да се срещне.
По много причини, основната от които ръстът му, Никълъс беше единак. Интернет обаче облагодетелстваше не само бизнеса му, но и социалния му живот. В дигиталния свят той беше цар — бог сред простосмъртните. Там го оценяваха не по физиката, а по блестящия му ум.
Много от хората, с които се бе запознал, когато интернет прохождаше, споделяха неговия светоглед. Бяха самотници като него, които се чувстваха по-спокойни пред клавиатурата, отколкото на коктейлно парти.
Приятелствата, които бе създал тогава, бяха толкова силни, че след като години наред отхвърляше предложенията, един ден той се съгласи да се срещне с дигиталните си съмишленици на живо и да присъства на ежегодната им хакерска конференция.
Това се случи много отдавна и срещата беше организирана в голям хотел в многолюден американски град. Никълъс не беше изпитвал такова вълнение. Пристигна два дни по-рано, за да успее да се възстанови след дългото пътуване, и не излезе от стаята си. Не искаше никой да го вижда. Още не.
Участниците в конференцията започнаха да пристигат в късния петъчен следобед. Неговите киберприятели си бяха уговорили среща в бара на хотела преди официалното празненство.
Загрижен как ще го приемат другите, Никълъс се преоблича пет пъти. Щом избра дрехите, седна на ръба на леглото и зачака да стане време да слезе в бара.
Когато моментът най-сетне настъпи, той приглади сакото си още веднъж пред огледалото и излезе. С разтуптяно сърце влезе в асансьора и натисна бутона за фоайето. Два етажа по-надолу асансьорът спря и група младежи, очевидно пийнали, влязоха вътре. Съдейки по еднаквото им облекло, те бяха част от многобройната група, отседнала в хотела за дългоочаквания футболен мач от колежанската лига.
Докато асансьорът се спускаше, момчетата се кикотеха от време на време, но Никълъс не им обръщаше внимание. Когато асансьорът стигна фоайето, единият подхвърли:
— Откъде си, човече?
В този момент вратите се отвориха и Никълъс реши да се престори, че не е чул въпроса. Кимна учтиво, излезе от асансьора и тръгна към бара, където всичките му онлайн приятели го очакваха.
Те бяха разнородни „хакерски“ типажи — млади, възрастни и по средата; възпълни и застрашително кльощави; привърженици на постпънк шика с пиърсинг и боядисани коси и мъж с черна каубойска шапка и очила а ла Бъди Холи.
Не бяха виждали негови снимки и никой не знаеше какво да очаква, докато Никълъс не се появи. Той застана до масата и разговорите тутакси секнаха.
Сърцето му се сви, но успя да се представи. За миг се вледени от мисълта, че е допуснал най-сериозната грешка в живота си. После някой разтопи ледовете.