— Не познавам никоя от тях, а дори да ги познавах, защо да ти казвам? Ти отказваш да ми кажеш дори истинското си име.
— Напълно основателно — отвърна Харват. — Хората, отговорни за убийството на Райли, се опитват да убият и мен. Доколкото знам, Кейси, Ериксън, Роудс и Купър вероятно също са в списъка им. Затова искам да говоря с тях.
Макгрийви се облегна назад и издиша шумно. Харват усещаше колко трескаво работи мозъкът му.
— Знам какво си мислиш — каза.
Другият повдигна вежди.
— Нима?
— Според мен се колебаеш. Професионалният ти дълг повелява да вдигнеш телефона и да се обадиш на някого от Частта. Разбирам го. Налага се да приемеш, че съм заплаха и имам лоши намерения. Не искаш да продадеш някого. Но няма страшно. Ние си пазим гърбовете.
— Ние?
Харват кимна.
— Участвал съм в операции с всички тези жени. Познават ме. Ще гарантират за мен. Свържи се с някоя от тях, опиши ме, кажи й псевдонима ми или ми дай да говоря с нея и всичко ще се изясни. Ако го направиш обаче, ще заобиколиш правилата и ще услужиш на мен — напълно непознат човек.
— Прав си. Ще ти направя голяма услуга, а аз не правя дори дребни услуги на непознати.
— В моя случай ще направиш изключение.
— Защо?
Харват се втренчи в лицето на мъжа, готов да изрече едно последно име. През лятото шест жени от „Проект Атина“ бяха назначени да му съдействат при разкриването на фанатична терористична организация. Когато хванаха натясно група атентатори камикадзета, единият се взриви. Навсякъде се разлетяха отломки и сградата, пред която се намираха, рухна.
Харват вдигна длани и ги показа на Макгрийви.
— Аз извадих Ники Родригес от сградата в Амстердам. И докато я изваждах, тя влачеше другиго, въпреки че от гърдите й стърчеше парче желязо, пробило десния й бял дроб.
Макгрийви разтърка носа си.
— Къде отиде после?
— Последвахме терористите и се върнахме в Щатите.
— По-точно?
— Чикаго.
— Защо не искаш да разбира ръководството? — попита Макгрийви. — Ако версията ти се потвърди, сигурен съм, че ще те свържат с когото пожелаеш. Дори ще ти помогнат, мътните го взели! Длъжен съм да се обадя!
Харват го беше спечелил за каузата. Усещаше го. Мъжът бе на крачка от неговия лагер. Трябваше му само основателна причина и той му я предостави:
— Ами ако обаждането ти предизвика верижна реакция, която излага на още по-голям риск Кейси и колегите й? Не е ли редно те сами да изберат следващата стъпка?
49
Дан Макгрийви изпрати на Кейси и на Роудс лаконично съобщение: „Идвайте тук“. След двайсет минути те застанаха на прага на кабинета му.
Мегън Роудс видя първа Харват.
— Виж кой е тук! — възкликна развълнувано, но замълча, забелязала изражението му.
Гретхен Кейси веднага усети, че нещо не е наред.
— Защо си дошъл?
— Заради Райли.
Установяването на самоличността му бе приключило. Дан Макгрийви покани жените да влязат и им предложи да поговорят насаме в кабинета му. Предвидил следващите думи на Харват, той вдигна ръка да го спре.
— По някое време властите трябва да разберат какво се е случило. Според мен — колкото по-скоро, толкова по-добре. Но иначе ви оставям да прецените вие — тримата.
— Какво е станало, по дяволите? — попита Кейси. — Добре ли е Райли? Къде е?
Гретхен Кейси или Грет, както я наричаха колегите й, бе отрасла в Източен Тексас. Учила право в Тексаския юридически университет. Майка й била що-годе прилична художничка, а баща й — бивш армейски рейнджър, който я обучавал да стреля от деня, когато успяла да хване пистолет. Гимназиалното й увлечение по ски бягането и умението й да стреля й помогнали да стане биатлонистка от световна класа. Отказала се от спорта, когато се влюбила в мениджър на хедж фонд и се преместила в Ню Йорк. Дипломирала се в Нюйоркския университет, но се върнала в Тексас и подновила спортната си кариера, когато връзката им приключила. Осем месеца по-късно скаут на „Делта Форс“ я забелязал и й отправил предложение, на което не успяла да устои.
Кейси имаше кестенява, дълга до раменете коса и зелени очи. Беше по-ниската от двете жени в стаята — едва метър и седемдесет — но ръстът не спъваше лидерските й качества, довели я в „Проект Атина“.