Мегън Роудс беше типичното „американско“ момиче — русокоса и синеока. Майка й починала, когато тя била съвсем малка, и баща й — ченге — я отгледал в чикагските предградия.
Роудс постъпила в Илинойския университет, където участвала и в състезания по плуване. Заради забележителните й северняшки черти и височината я нарекли „Викингската принцеса“ и прякорът я придружил до „Делта“. Познатите й обожаваха прякора. Мегън беше викинг до мозъка на костите си, но у нея нямаше нищо изнежено. Наложеше ли се, убиваше хладнокръвно и понасяше всички тежести на мисиите, без да се оплаква. И Кейси, и Роудс бяха на около трийсет, атлетични и много привлекателни.
Харват не се чувстваше спокоен в кабинета на Дан Макгрийви. Не се знаеше дали има подслушвателни устройства. Когато не беше сигурен, предпочиташе да предполага най-лошото. Сподели опасенията си и предложи:
— Да отидем да поговорим на сигурно място?
Когато излязоха от козметичния салон, Харват смени СИМкартите и върна телефона на Майк Стрибър. Стрибър изгледа двете привлекателни, но сериозни жени в отсрещния край на паркинга, но не каза нищо. Знаеше, че срещата е делова.
Стрибър имаше много клиенти в Браг и околностите, при които да се отбие. Каза на Харват само да набере мобилния му телефон, щом реши какво ще прави. Харват му благодари и когато Майк се отдалечи от паркинга с белия ван, се качи в колата на Кейси и Роудс.
След петнайсет минути седяха в дневната на Кейси. Роудс се върна от кухнята и му подаде бира.
— Няма да ти се отрази зле.
Харват я взе, отвори я и продължи да им разказва всичко, което се бе случило. Когато Кейси го попита за снимките, той извади мемори-картата от джоба си и й я подаде.
Тя я пъхна в телефона си, а Роудс се надвеси над рамото й да погледне снимките. И двете бяха силни жени, но останаха покрусени от видяното.
— Не знаем кой го е направил? — попита Кейси.
Харват поклати глава.
— Не знаем. Разбрах само името на човека, който е изпратил отряда — полковник Чък Бремър.
— Действащ военен? — попита Роудс.
— Доколкото ми е известно. Беше представител на Министерството на отбраната в Белия дом и в Националния съвет по сигурност, когато служех в специалното звено на президента.
— И тогава ли изпращаше отряди за мокри поръчки?
— Двамата не бяхме близки.
— Значи нямаме представа — прекъсна го Кейси — дали Райли е била на прицел, или се е оказала на погрешното място в погрешния момент.
Харват я погледна.
— Говори ли с Купър и Ериксън?
— Разговарях и с двете снощи. Джули е в отпуска и е при семейството си на Хаваите, а Купър е на обучение в Ню Мексико.
— А Родригес?
— Добре е. Все още се възстановява, но е добре — отвърна Кейси.
— Ако никой от вашата част не е пострадал, значи са убили Райли заради мен.
— Какво търсехте двамата в Париж между другото? — попита Роудс.
— Карлтън има израелски сътрудник там. Изпрати ме да му предам информация. След срещата израелецът ми подаде плик. Вътре намерих адреса на убежището в Париж, написан с почерка на Карлтън. Когато открих сградата, Карлтън ми изпрати текстово съобщение с номера на апартамента. Натиснах звънеца, отвориха ми да вляза и изкачих стълбите. Райли отвори вратата на апартамента и тогава откриха стрелба от стълбището.
— Знаеш ли защо е била там?
— Не успях да я попитам.
Кейси извади мемори-картата от телефона си и му я подаде.
— Къде е сега Рийд Карлтън? Има ли начин да се свържеш с него?
— Да, но не се знае дали е безопасно. По всичко личи, че го наблюдават.
— Кой го следи? АТС?
Харват кимна.
Мегън Роудс подпря бирата си върху коляното.
— Освен че не знаем дали Карлтън е жив или мъртъв, не знаем и кой дърпа конците?
— Точно така. Нямаме никаква представа.
Кейси погледна към колежката си, а после към Харват.
— Явно на този етап само един човек може да отговори на въпросите ни. Мисля, че трябва да посетим Чък Бремър.
— Съгласен съм — каза той. — Но преди това трябва да направим няколко други неща.
50
Вирджиния
Рийд Карлтън знаеше, че не бива да остава дълго; ден-два най-много, но не си струваше риска. Беше беглец и не биваше да спира. Задържеше ли се прекалено дълго на едно място, щяха да го открият.