Въпреки това Харват се разтревожи, че обявата е публикувана в деня, когато мислеше, че разговаря с Карлтън по Скайп. „Мамка му!“ — изруга мислено. Положението беше толкова объркано. Започваше да се съмнява във всичко. Точно такива съмнения той и Стареца обичаха да сеят у враговете на Америка. Не му харесваше, че някой е иззел ролята им.
Съобщенията на Карлтън бяха предназначени да алармират за три нива на опасност — А, Б и В. А означаваше пепелища, най-лошото — че Карлтън е абсолютно неспасяем и Харват не бива да се свързва с него в никакъв случай. Стареца обаче не беше сигнализирал това. Беше избрал Б — тежка ситуация, но е добре и се прегрупира. Той реши да се включи в играта.
Стремейки се да имитира стила на другите обяви от мъже за мъже, които бе прочел, написа предпазливо, лаконично съобщение: „Обявата ти ме заинтригува. Ще бъда в града по работа. Ще се радвам да се запознаем.“ Завърши с фразата, която с Карлтън бяха подготвили предварително, за да разбере, че съобщението е от него: „Да вечеряме, но не суши. Не съм вегетарианец.“
След това изключи сайта за запознанства и компютъра и излезе от офиса на „ФедЕкс“.
— Е? — попита го Гретхен Кейси, когато влезе в колата. — Новини?
След известен размисъл Харват се обърна към нея със сдържана усмивка и отговори:
— Мисля, че поне преди четири дни е бил жив.
Кейси му отвърна с ослепителната си усмивка.
— Чудесно! Ако се е измъкнал от заложения капан, се е скрил вдън земя. Няма начин да открият човек като него.
— Надявам се да си права — каза Харват.
Това се бе случило преди повече от десет часа. Сега бяха във Вирджиния, Харват лежеше в багажника на събърбъна, а Кейси разкопчаваше ризата си. Часът беше ударил.
53
Понеже не разполагаха с достатъчно жива сила да оставят кола, която да проследи Бремър от Пентагона до игрището, където щеше да се проведе мачът на дъщеря му, известно време разискваха къде да го причакат.
Роудс настояваше да го заловят на паркинга. Харват не беше съгласен. Мачът беше „на неутрален терен“, но съществуваше опасност някой от другите родители да го познае. Забележеха ли го да влиза в паркинга и веднага да потегля с непознати, щяха да се усъмнят. Най-малкото рискуваха някой да спомене нещо на госпожа Бремър, а той не искаше да я замесват.
Роудс обаче изрази съображение, с което Харват се съгласи. От съобщенията на Моли във „Фейсбук“ бяха научили, че баща й винаги закъснява за мачовете й. Роудс го убеждаваше колко значителна е вероятността Бремър да закъснее, а така проблемът с другите родители на паркинга отпадаше.
Понеже беше участвал в гимназиални състезания, Харват знаеше, че Бремър няма да е единственият закъснял за мача. Нямаше как да го причакат на паркинга с надеждата никой да не ги забележи. Съществуваше опасност прекалено много фактори да се объркат, фактът обаче, че Бремър вероятно ще бърза да стигне до игрището, щеше да им бъде от полза.
Ако бързаше, навярно щеше да избере най-директния маршрут от Пентагона и вниманието му щеше да е съсредоточено върху крайната цел, а не върху случващото се около него.
При почти всяка друга ситуация да спрат до колата му, докато излиза от нея, да метнат качулка върху главата му и да го натоварят в събърбъна щеше да е най-бързият, най-чистият и най-ефективният метод. Днес обаче се налагаше да жертват бързината и чистотата, но ако изпълнеха ефективно задачата, целта щеше да оправдае средствата.
След като проучиха района, където щеше да се състои мачът, оставиха Роудс да изпълни своята мисия. После Кейси и Харват огледаха много щателно две други места, които щяха да използват, и се върнаха на магистралата. Паркираха край отклонението, по което бяха сигурни, че Бремър ще свие.
Още щом Харват изключи двигателя, Кейси подхвана спора, който водеха, откакто бе чула името на Бремър.
— Недоумявам защо си толкова сигурен, че това е най-добрата тактика.
— Това е единствената тактика, Грет — отвърна Харват.
— Как не!
Разбираше защо е ядосана. Ако беше на нейно място, щеше да се чувства по същия начин.
— Колкото до Роудс… — смени темата той.