Кейси го разбра веднага.
— Ще си изпълни задачата — отвърна. — Няма да й хареса, но ще го направи.
— Ти също трябва да ми се довериш.
— Да ти се доверя и да ми харесва какво искаш да направим са две различни неща.
— Знам — каза Харват.
Беше искрен. Уважаваше Кейси. Тя беше шлифован и изключително способен агент. Въпреки този факт или именно заради него знаеше, че трябва да я държи под око. Решеше ли да действа на своя глава, нямаше да е първата, преценила, че мнението й как да процедират, е най-доброто. Харват го беше правил повече пъти, отколкото би успял да изброи.
Успя да смени темата и двамата си побъбриха, докато един от чистите мобилни телефони на Кейси не завибрира. Получиха няколко съобщения с прикрепени снимки. Тя ги разгледа и подаде телефона на Харват. Моли и майка й бяха пристигнали. Роудс беше снимала и тях, и колата им. Засега всичко вървеше по план. Харват си погледна часовника и реши, че е време да се подготвят.
Взе дистанционното за отключване на колата, остави ключа на таблото и с Кейси излязоха от колата. Свалиха предната табела и отидоха отзад. Харват натисна бутона на дистанционното и преброи за колко време се отваря капакът на багажника. Влезе в него и Кейси затвори капака. Харват пробва дали се отваря отвътре. Доволен от експеримента, вдигна палци и тя седна зад волана.
От мястото, където се намираха, не виждаха добре магистралата. Нямаше да разполагат с много време да потеглят, след като забележат автомобила на Бремър. Кейси се погледна в огледалото за обратно виждане и си нагласи блузата.
— Няма нужда да ти напомнят да се усмихнеш и да включиш целия си чар, нали? — обади се Харват от дъното на багажника, където се беше скрил.
— Ако е като другите мъже, които познавам, няма да гледа усмивката ми.
— Добро наблюдение — отвърна той. — Не забравяй скоростта!
— Как изобщо съм оцеляла без теб? — озъби му се тя. — Знам при каква скорост се задействат въздушните възглавници. Не бой се.
— Съжалявам. Само не забравяй да ме предупредиш, за да се подготвя за сблъсъка.
— Ще гледам да не забравя.
Харват поклати глава и се усмихна. Не обичаше да й казват какво да прави и какво да помни. Не я винеше. Той беше същият. Отвори уста, но тя го сряза:
— Не те чувам. Наблюдавам пътя.
Харват се усмихна отново и се задоволи да чака мълчаливо. След десет минути Кейси се обади:
— Контакт!
Захвърли бинокъла върху съседната седалка и включи двигателя.
Не му беше приятно да се скрие в багажника. Предпочиташе да е зад волана, но идеята беше негова. Така можеха да осъществят плана. Въпреки всичко чувството, че не владее стопроцентово положението, го измъчваше.
— Помни! — повтори той. — Внимавай за скоростта! И да ме предупредиш за сблъсъка.
— Искаш ли да се обзаложим дали има нещо по-лошо от непоискан съвет?
— Разбирам. Но не забравяй за безценния си товар в багажника.
— Знам, че не виждаш — отвърна тя, — но в момента съм стиснала устни. — Преди Харват да успее да продума, добави: — Той ще завие всеки момент.
— Сигурна ли си, че е Бремър?
— Почакай.
Изминаха няколко секунди. Когато автомобилът на Бремър напусна магистралата и сви надясно, Кайси докладва:
— Пипнахме го. Той е.
После излезе на шосето — местен път в провинциална Вирджиния. Дървета с дебели стволове и зелени поля и тук-там по някоя спретната къща. Харват се опита да прецени колко бързо се движат, къде се намират и кога ще стигнат мястото на сблъсъка. Изкушаваше се да попита Кейси, но тя трябваше да се съсредоточи върху шофирането. Проблемът обаче бе, че тя продължи да увеличава скоростта и дори от укритието си той усещаше, че надвишават разрешената скорост. Не издържа и попита:
— Какво, по дяволите, става?
— Явно татко не иска да разочарова момиченцето си.
— С каква скорост се движим?
— Не ти трябва да знаеш — отвърна Кейси и добави: — Не вярвам да спре на знака. Да го бутна ли отзад?
Маневрата беше ефективна, но потенциално смъртоносна. Автомобилът на Бремър щеше да се завърти, да удари дърво, да кривне в канавката и да се обърне или да се сблъска с кола в насрещното платно. Харват не искаше да рискува.
— Не — каза. — Не бива да го превърташ.
— Какво да направя тогава? Той не намалява.
— Ще спре.
— Не мисля. Вече виждам знака „Стоп“, а значи и той го вижда.