Помещението не беше голямо и Рийс веднага забеляза, че няма прозорци и друга врата. Зад правоъгълна сгъваема маса седеше мъж, който не му протегна ръка, а само се представи като специален агент Дан Стъбс, докато му показваше значката и личната си карта. „Лошото ченге.“
Рийс седна срещу агент Стъбс, а Бриджър застана до колегата си, който очевидно му беше старши. Стъбс показно подреди някакви листа на масата, преди да смъкне тънките си очила за четене на носа си и да се обърне към тюлена, когото беше призовал в очевидна демонстрация на превъзходство.
Тази стая беше много по-тъмна от коридора и съседните кабинети. Очите на Рийс отново се пригодиха към светлината, докато той продължаваше да се оглежда уж небрежно. Пред агент Стъбс имаше голяма купчина листа, до която беше поставен микрокасетъчен рекордер. В единия ъгъл имаше видеокамера на триножник, която като че ли не записваше.
Агент Стъбс беше от хората, които спокойно можеха да са както на четирийсет, така и на шейсет. Косата му беше остригана нула номер, така че беше трудно да се каже какъв е цветът ѝ. Двойната му брадичка определено се забелязваше и макар че не беше станал, беше очевидно, че има шкембе, което определено не беше резултат от редовни тренировки. Беше с черна блуза под евтино изглеждащото тъмно сако. Нещо в поведението му подсказваше за минал военен опит, макар че Рийс беше скептичен в това отношение.
— Капитан Рийс — с официален тон започна Стъбс, като побутна един лист на масата. — Преди да започнем ще ви помоля да прочетете правата си и да подпишете.
Рийс беше наясно, че никога не бива да подписва нещо за федерален агент без адвокат. Знаеше също, че хората му са мъртви и че отговорността е негова. Подписа документа и го побутна обратно.
— Няма да правим видеозапис на този разговор, капитане.
„Първа лъжа“ — помисли си Рийс, докато кимаше. Знаеше, че неработещата камера в ъгъла е за заблуда, също като микрокасетъчния рекордер на масата. Целият разговор щеше да се запише от устройства, скрити някъде другаде в стаята. Целта на камерата върху триножника беше да създаде психологическо удобство на разпитвания, а рекордерът щеше да се използва в подходящите моменти за излизане „извън протокола“ — положение, което, естествено, не съществуваше.
— Ще включа рекордера, за да мога да си допълня записките, ако нямате нищо против — продължи дебелакът.
Рийс кимна отново — по скоро в отговор на театралността на сценария, отколкото за да даде изричното си съгласие.
Стъбс показно включи устройството и продължи:
— Специален агент Даниел Стъбс от Военноморската криминална следствена служба. — Погледна евтиния си часовник. — Сряда, четиринайсети юни две хиляди и седемнайсета година, дванайсет и петдесет и шест. Тук съм със специален агент Робърт Бриджър, за да разпитам капитан трети ранг Джеймс Рийс, отряден командир от Седми екип на тюлените, във връзка с мисия номер шестстотин четирийсет и четири — Меча на Один. Капитан Рийс, запознайте ни със събитията около Меча на Один.
Рийс започна с общите указания за мисията и продължи с процеса на планиране. Мишената на операцията беше деликатна и трябваше да се действа незабавно, докато има възможност за това. Сведенията бяха дошли от един-единствен източник, което при нормални обстоятелства ги правеше недостатъчни, докато не се събере още информация. Рийс винаги проверяваше достоверността на информацията, като я сравняваше с други независими източници — два човешки и един технически. Припокриването на сведенията от традиционния и техническия метод гарантираше, че целта е легитимна, а не е опит американските сили да се използват за уреждане на лични или политически сметки. Когато Рийс изложи резервите си пред началниците, му беше заявено недвусмислено, че информацията идва от разузнавателна служба на национално ниво, което беше друг начин да му се каже, че не е негова работа да пита откъде е дошла. Рийс имаше достъп до строго секретна/класифицирана информация, което означаваше, че може да чете програмите за специален достъп, имащи отношение към работата му. А воденето на хора в битка определено имаше отношение към работата му.
Отрядът на Рийс действаше от аванпост в Хост, на границата с племенните територии, намиращи се под управлението на пакистанските федерални власти, недалеч от градчето Мирам Шах, средище на бунтовническа активност и убежище за терористи и помагачите им. След убийството на Осама бин Ладен в Пакистан, операциите през границата бяха рядкост и врагът го знаеше. Основната задача на Рийс в Хост беше изграждането на разузнавателна мрежа от местни хора, работа с въоръжените сили на националното правителство и прецизни удари по снабдителни линии, осигуряващи движението на хора, оръжия и наркотици между Афганистан и Пакистан. Именно затова в ума му светна предупредителна лампичка, когато дойде заповедта за тази операция — никой не познаваше района по-добре от него и отряда му. Те работеха тук от повече от пет месеца. Нито един от техните човешки или технически източници за информация не сочеше към талибански обект в тяхната оперативна зона. Талибаните бяха твърде умни за подобно нещо. Техните лидери обикновено живееха и ръководеха операциите безнаказано от Пакистан. Нещо не беше наред.