Утре беше делничен ден и в този час почти нямаше трафик. Рийс излезе от I-5 и спря на паркинга на медицинския офис. Изключи двигателя и светлините и близо час остана в колата с отворени прозорци, попивайки гледките и звуците, или по-скоро липсата им. Сложи си латексови ръкавици, бръкна в раницата на съседната седалка и извади пистолета, разви дългата връв и я преметна през врата си. Разкопча ципа на вълненото яке и пусна оръжието в пазвата си.
Точно в 3:00 Рийс слезе от колата, метна на рамо разкопчаната раница и придърпа долнището на тъмния анцуг така, че ластикът да придържа висящия заглушител на пистолета. Няма добър начин да скриеш заглушен пистолет, особено когато не носиш колан. Връвта придържаше оръжието да не падне, като в същото време му осигуряваше достатъчно свобода да стреля от упор в целта си, ако се наложи. Решението не беше идеално, но вършеше работа.
Прехвърли се предпазливо през ниската телена ограда, като внимаваше пистолетът да не се закачи за нещо. Пресече добре осветения паркинг, спря до сградата на Холдър и си сложи малкия монокъл за нощно виждане PVS-18, закрепен за „черепотрошач“, както го наричаха операторите. Черепотрошачът представляваше метална лента, достатъчно яка, за да понесе тежестта на оптиката. Беше лек и не толкова обемист като каска, но имаше и недостатък, на който държеше прякора си — стягаше ужасно главата ти. Рийс внимателно пристъпи към вратата на Холдър и се заслуша. „Дано кучият син да не страда от безсъние.“ Пъхна шперцовете в ключалката и бавно се зае за работа. Благодарение на смазката, която беше сложил миналия път, вратата се отвори напълно безшумно.
Рийс влезе в тъмната дневна и тихо затвори след себе си. Пълният мрак се смени с различни нюанси на зелено и черно, когато огледа помещението с малкия уред. Разсеяната светлина в апартамента, идваща от цифровия часовник на микровълновата фурна и лампичката на телевизора, засия ярко. Рийс извади заглушения пистолет и го задържа на гърдите си. Остана абсолютно неподвижен в продължение на около минута, като се вслушваше за някакъв знак, че е събудил целта си. За щастие не чу нищо, освен бръмченето на уредите. Тръгна бавно по коридора, като внимаваше да не издаде никакъв звук. Стигна до вратата на спалнята, отново спря и се заслуша за движение. Накрая посегна към дръжката. Завъртя я толкова бавно, колкото му позволяваше търпението му, и тихо се наруга, когато от нея се разнесе едва чуто щракане. Отвори вратата с лявата си ръка, като държеше пистолета с дясната, с обърнато надясно тяло, за да попречи на евентуален опит да бъде издебнат и да му бъде отнето оръжието.
Джош Холдър лежеше проснат по гръб, само по гащета; завивките бяха избутани на пода до леглото. „Явно се поти през нощта.“ Рийс бавно пристъпи в стаята и видя върху бюфета онова, което търсеше — служебния деветмилиметров „Зиг Зауер“, прибран в кобур за кръста. Пистолетът беше по-малка версия на онзи, който беше използвал Рийс при тюлените.
Дни наред беше мислил върху тази част от плана в опит да реши дали да извърши онова, което е умно, или онова, което е справедливо. Ако застреляше Холдър със собствения му пистолет, следователите можеха да изтълкуват смъртта му като самоубийство и това вероятно щеше да му спечели още няколко дни, преди мрежата около него да се стегне. От друга страна, не можеше да се сети за нещо по-справедливо от това да види сметката на човека, който някак беше успял да премахне Бузър, с любимото оръжие на приятеля си. Фактът, че пистолетът беше заглушен, бе глазурата на тортата и намаляваше опасността да бъде видян или чут, докато напускаше апартамента. Накрая реши, че ще застреля Холдър със своя пистолет, ще прибере гилзата и ще остави деветмилиметровото оръжие на гърдите му с вдигнато чукче и липсващ патрон. Това нямаше да заблуди за дълго детективите, но пък и не беше необходимо.
Рийс стоеше над проснатото тяло на Холдър и се опитваше да определи най-добрия ъгъл за стрелба, така че да прилича на самоубийство, когато Холдър изненадано изхърка и рязко се катапултира в седнало положение с широко отворени очи. Внезапното движение стресна Рийс, който се поколеба за миг, след което натика заглушителя право в отворената уста на Холдър — усети как зъбите му се счупиха от силния натиск — и бързо дръпна спусъка.