Приглушеният звук се усили от акустиката на малката спалня; мозъкът на Холдър се пръсна върху бялата мазилка на стената и тялото му рухна назад на леглото. Рийс не изпадна в паника, но кошмарът на Холдър определено го стресна. „Това е за теб, Бузър.“
Взе пистолета от бюфета, извади го от кобура, изкара и прибра в джоба си един патрон, остави ударника вдигнат, сякаш с оръжието е стреляно, и го пусна върху голите гърди на Холдър. После взе гилзата от своя пистолет и излезе от стаята. Затвори вратата, вдигна уреда за нощно виждане на челото си и забърза към изхода. Не беше сигурен дали куршумът му не беше пробил тънката стена и не се беше забил в телевизора или съдомиялната на съседа, или изстрелът е бил достатъчно силен, за да събуди някого. Ако беше станало нещо подобно, вероятно разполагаше с трийсетина секунди, докато съседът не се обади на 911, не дойде да провери какво става, или и двете.
Затвори вратата на Холдър, извади шперцовете от джоба си, засуети се и в бързината изпусна един на земята. „Стегни се, Рийс. Успокой се, заеми се с ключалката.“ Пое дълбоко дъх, пъхна шперцовете и заключи. Прекоси тичешком паркинга и прескочи оградата като олимпийски шампион по бягане с препятствия. Метна раницата на съседната седалка, запали колата и бавно потегли, като изчака да се озове зад медицинския офис, преди да запали фаровете и да продължи към Ориндж Каунти.
52.
Стив Хорн обожаваше да държи нещата в свои ръце, но точно в този момент нямаше чувството, че контролира каквото и да било. Седеше в офиса си, неспособен да повика когото и да било, който би могъл да му даде всички отговори. Човекът, който беше дясната му ръка, лепилото, скрепващо целия проект, беше умрял не от друго, а от свръхдоза. Резултатите от токсикологията още не бяха пристигнали, но детективите бяха сигурни, че ставало въпрос за безразсъдна свръхдоза от същия тип, който са виждали неведнъж. Хорн направи проверка със собствени независими източници от правоохранителните органи, които потвърдиха, че случаят бил типичен във всяко отношение.
Кръгът от „запознати“ с проекта беше изключително тесен, както и трябваше. Първо, количеството пари не беше безкрайно — можеш да направиш само няколко деветцифрени обещания, преди да си излязъл на червено. Второ, чувствителността на инвестицията нямаше равна на себе си. По-малко от дузина души на планетата знаеха всички парчета от пъзела и сега един от тях беше мъртъв. Хорн нямаше как да не се запита дали едното нещо не е свързано с другото.
Вратата на офиса внезапно се отвори и асистентката му Келси нахълта вътре. На лицето ѝ беше изписана паника.
— Господин Хорн, извинете, но се обади детектив Уедърли. Джош Холдър бил открит мъртъв в апартамента си рано тази сутрин. Казват, че се е застрелял. Винаги беше толкова мил с мен, господин Хорн. — Келси избухна в сълзи, отпусна се на голямото кожено кресло срещу бюрото на Хорн и скри лице в шепите си.
„Не е било никакво шибано самоубийство.“ Хорн грабна айфона си и затърси името на Маркъс Бойкин. Докосна екрана да набере мобилния му номер и веднага му се включи гласова поща. По усет въведе името в търсачката на настолния си компютър. Още от първия резултат го побиха ледени тръпки.
www.wyomingnews.com
ЖИТЕЛ НА СТАР ВАЛИ УБИТ ПРИ ЛОВЕН ИНЦИДЕНТ
Маркъс Бойкин от Стар Вали, на 57, е открит мъртъв в колата си…
— Келси, свържи ме с Майк Тедеско! ВЕДНАГА!
53.
Военноморско командване на специалните операции
Коронадо, Калифорния
По пътя от дома си Тедеско беше приел участта си като изкупление за постъпките си. Сърцето му беше изпълнено с огромно съжаление, че изобщо се беше забъркал в този проект. „Проклетият Стив Хорн.“ Поне семейството му нямаше да пострада; намираше известна утеха в това. При последното си действие беше успял да намери кураж.
Майк Тедеско си пое дълбоко дъх и отвори вратата на бентлито си. Потеше се обилно въпреки леката кройка на безупречния костюм „Савил Роу“ и липсата на вратовръзка. Почувства коленете си омекнали, докато изминаваше краткото разстояние до входа на сградата. Пазачът при вратата го позна веднага и му даде посетителски бадж през процепа под бронираното стъкло. Тедеско влезе като в мъгла, неспособен да се съсредоточи или да изтрие отчаяната си физиономия. Онези, които го познаха, го изгледаха с огромно любопитство. Мъжът, който обикновено вървеше из тези коридори с атмосфера на аристократична самоувереност, обаяние и безупречен външен вид, сега изглеждаше като човек, запътил се към бесилката.