Адютантът на адмирала стана от бюрото си, когато Тедеско мина покрай него на път към кабинета на Пилснър.
— Господин Тедеско, адмиралът очаква ли ви? — напразно попита той, докато Майк отваряше вратата и влизаше.
Адмирал Пилснър седеше зад бюрото си с колосана униформа в цвят каки. Носът му още беше бинтован, но черното около очите му се беше сменило с гротескни лилави и жълти петна. В погледа му се четеше изненада. Не беше в стила на Майк да се появява, без асистентката му да се е обадила предварително, за да уреди срещата. Външният му вид го изненада още повече. Тедеско спря на няколко стъпки от бюрото, докато адютантът на Пилснър влизаше през вратата зад него.
— Сър, съжалявам, опитах се да го пресрещна…
— Всичко е наред. Знаеш, че господин Тедеско е винаги добре дошъл в кабинета ми. Сядай, Майк. Какъв е проблемът? Изглеждаш ужасно.
Точно тогава от вътрешния джоб на Тедеско зазвъня телефон. Сигналът беше настроен да звучи като старомоден аналогов апарат. Зъ-ъ-ън… Зъ-ъ-ън…
— Господин Тедеско, не можете да влизате с телефон в сградата! — извика адютантът, който стриктно спазваше протоколите за сигурност на ВКСО.
Тедеско извади телефона, който приличаше на евтин предплатен апарат, и го подаде през бюрото на адмирал Пилснър.
— За теб е, Джералд — каза с тон, който прозвуча призрачно в стаята.
Адмиралът взе невярващо телефона и го изгледа слисано, сякаш никога досега не беше виждал подобно нещо. Вдигна го бавно към ухото си.
— Ало, кой се обажда?
Майк Тедеско затвори очи. Това щеше да е изкуплението му.
— Твоят екзекутор, шибано нищожество. Ти затри хората и семейството ми, и го направи за пари и повишение. Ще се видим в ада, копеле мръсно.
Джеймс Рийс натисна зеленото копче на втори мобилен телефон, който се свърза с апарата, прикрепен за Майк Тедеско. Телефонът прие повикването и изпрати импулс електрони към жиците, водещи към детонатора. Той се взриви, предизвиквайки реакцията на пластичния експлозив, зашит в самоубийствената жилетка под ризата на Тедеско.
Тялото на Тедеско посрещна силата на експлозията, насочвайки цялата енергия напред към бюрото на адмирал Пилснър. Същата енергия превърна лентите с пирони в пластичния експлозив в нажежени до червено шрапнели, движещи се много по-бързо от звука, които разкъсаха лицето и горната половина от тялото на адмирала като десетки сачми. Взривът отнесе парчета от овъгления му череп през дебелите прозорци, които се пръснаха моментално от налягането, запращайки хиляди парчета стъкло към прекрасния плаж долу. Тялото на Тедеско беше разкъсано на две от взрива, а частите от адмирал Пилснър, които се подаваха над дървеното бюро, просто престанаха да съществуват.
Рийс остави мобилния телефон на масата в трапезарията на покойния Майк Тедеско и погледна вдовицата му, която седеше на няколко стъпки от него и леко люлееше новороденото си дете. Джанет Тедеско бързо сведе поглед и започна да гали главичката на бебето си, но ѝ се стори, че зърна нещо като тъга в очите на едрия мъж. Когато вдигна отново глава, той беше изчезнал.
54.
Сан Диего, Калифорния
Ленард Хауард беше донякъде провал на цивилната юридическа практика. Беше се справял доста добре в правното училище, но бе неподготвен за хаотичното натоварване на цивилен юрист. Освен това беше открил, че въпреки мечтите му представянето му в съдебната зала е ужасно. Всеки път, когато съдружниците му го изпращаха да поеме рутинно съдебно заседание, той изпадаше в паника. От самоувереността му не оставаше и следа, устата му пресъхваше и гласът му започваше да трепери.
Бързо беше изхвърлен от кантората и се озова носещ се по течението. Имаше само едно място, на което можеше да процъфтява мързелив юрист, който се страхува от съдебните зали — държавна служба. Приятел от правното училище му беше казал за юридическата програма на флота и тя го привлече на мига. Униформата му донесе моментална гордост и престиж, а сложната бюрокрация на военните му създаваше среда, в която да блести. Особено обичаше да подписва имейлите си със „съдия“ — неоторизиран начин за психологическо издигане в медията на електронните комуникации.