След повече от две десетилетия униформена служба Хауард се беше издигнал до чин капитан и беше главен юрисконсулт на Военноморското командване на специалните операции. Когато приятелите и съседите му от предградието Ийст Лейк на Сан Диего погрешно го наричаха тюлен, защото работеше в екипа на командира им, Хауард никога не ги поправяше. Адмирал Пилснър се отнасяше към него като към доверен съюзник и двамата упражняваха цялата мощ и влияние на американския флот срещу всеки, който се озовеше на пътя им. Положението беше до голяма степен „ние“ срещу „тях“. Политическите връзки на Пилснър го правеха вероятен кандидат за шеф на Пентагона и Хауард щеше да се издигне покрай него като най-приближен довереник на адмирала.
Тази сутрин капитан Хауард имаше среща и щеше да пристигне във ВМКСО по-късно от обичайното. Повечето мъже на неговата възраст отдавна бяха преминали етапа да си слагат шини, но зъбите на Хауард бяха в такава ужасна форма от цял живот занемаряване, че жена му най-сетне го беше убедила да направи нещо по въпроса. Тя тайно се надяваше, че това ще помогне за хроничния му лош дъх и за външността му. Флотът отказа молбата му за слагане на шини, като се позова на чисто козметичната причина за искането му. За съжаление на Хауард същата тази бюрокрация, в която процъфтяваше, можеше да бъде и непреодолима пречка. Накрая му се наложи да плати от джоба си за шините и редовно посещаваше цивилния си ортодонт в предградието.
Изключи мобилния си телефон по време на посещението в съответствие с табелата на вратата и го включи отново, докато излизаше и вървеше към спортния си джип.
Служебният му BlackBerry оживя с всички мислими сигнали, когато се свърза с мрежата — вълна от неприети повиквания, гласова поща, текстови съобщения и имейли. Хауард прегледа имейлите и се закова на място, когато отвори най-скорошния:
ЕКСПЛОЗИЯ ВЪВ ВМКСО — 2 УБИТИ, НЕЗАБАВНА ЕВАКУАЦИЯ
Провери гласовата поща от заместника си и му призля, когато чу новината, че адмирал Пилснър бил убит от експлозия в кабинета му, най-вероятно при терористична атака.
Веднага отвори новинарското приложение, за да види дали няма по-нова информация. С разтуптяно сърце и примигвайки, се опита да задържи пристъпа на безпокойство, докато четеше шокиран заглавието.
МЕСТЕН УМЕРЕН ИСЛЯМСКИ ЛИДЕР ОБЕЗГЛАВЕН ПРИ БРУТАЛНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НА ОМРАЗАТА
Моментално чукна върху линка.
Имам Хамади Исмаил Масуд от Сан Диего е убит късно тази нощ, най-вероятно при престъпление на омразата. Отрязаната му глава била открита тази сутрин от съседи, набучена на шип на портала на джамията, където той живееше и работеше като директор на Ислямския център за мир и благоденствие в Южна Калифорния.
Без да се колебае нито за миг, той набра мобилния номер на жена си.
— Ейми, слушай ме, не говори. Вземи веднага децата от училище и ги закарай на летището. Ще те чакам там. Не, нямам време за обяснения и да, свързано е с онова, което си видяла по новините. Джералд е мъртъв. Трябва да тръгваме веднага. Ще те чакам при гишетата за билети. Вземи някакви топли дрехи и тръгвай.
Ленард Хауард скочи в своето „БМВ X3“ и отпраши от паркинга към Международното летище на Сан Диего.
55.
Алпайн, Калифорния
Когато гръмна новината за експлозията, Рийс пътуваше към градчето Алпайн в планинската североизточна част на Сан Диего. След четирийсет минути караше по виещия се черен път към частното стрелбище „Кениън“, собственост на приятеля му Клинт Харис. Харис се беше надявал да превърне обекта, построен върху стара писта сред хълмовете, в пълноценен тренировъчен комплекс за военни и служители на органите на реда. За съжаление разни природозащитни групи заведоха дела срещу начинанието му и оттогава той се съдеше с тях. Все още можеше да използва стрелбището за частни гости; просто не можеше да го управлява като бизнес, докато споровете не се решат.
Харис беше съобразителен и успешен бизнесмен и отличен стрелец. Беше прекарал доста време зад оптичния мерник в Югоизточна Азия и дори на шейсет и осем години все още беше равен и дори можеше да бие по умения най-добрите снайперисти на Рийс. Много обичаше да посреща Рийс и хората му на стрелбището, защото това му даваше възможност да се изпробва срещу най-добрите. Освен това Харис беше от хората, които живеят „извън мрежата“, и не хранеше особена обич към федералното правителство. Когато Рийс се обърна към него с молбата си, той се съгласи без капка колебание. Макар че нямаше семейство, Харис рискуваше да бъде хвърлен в затвора и съсипан финансово, ако се откриеше, че е помогнал на Рийс да се измъкне.