Лиз насочи машината на изток и заговори за първи път, откакто беше поела управлението.
— Е, Рийс, накъде?
56.
Корпоративни офиси на „Капстоун Капитал“
Лос Анджелис, Калифорния
Хорн беше наредил на асистентката си да подготви видеоконферентната връзка в същата остъклена зала в „Капстоун“, в която беше приел Дж. Д. Хартли. Този път се обаждаше министър Хартли и трябваше да използва всичките си умения на преговарящ, за да я придума. Трябваше да запази тази сделка на всяка цена — в противен случай всичко щеше да бъде изгубено. Големият плосък екран оживя и показа конферентната зала на министъра в Пентагона. Един от адютантите на Хартли потвърди, че връзката е установена, и излезе извън обхвата на камерата, вероятно за да извика самия министър.
Без професионално сложен грим Лорейн Хартли не беше приятна гледка и камерата с нищо не подобряваше външния ѝ вид. Изглеждаше изтощена и напрегната; очевидно не беше радостна от начина, по който нещата бяха излезли от контрол.
— Хорн, не мога да повярвам, че позволих на теб и на Джей Ди да ме замесите в това. Пилснър е мъртъв, Стив, издухан от кабинета си като конфети, и един от най-добрите ми хора за набиране на средства умря заедно с него.
— Госпожо министър, дълбоко съм натъжен от загубата на адмирала и Майк. И двамата бяха чудесни мъже.
— О, спести ми съболезнованията си, Хорн. Изобщо не бих ги нарекла чудесни. Единственото, което ме интересува, е това нещо да остане потулено. И това няма да го бъде, ако броят на труповете продължи да расте.
— Госпожо министър, разбирам защо сте разстроена. Наистина. Това определено е сериозен провал, но ако трябва да сме честни, тези хора изпълниха ролята си за проекта. Сега ще имаме повече дялове за нас, а освен това разполагаме с платформа, която ще ви изстреля в Белия дом. Това е вашият момент, госпожо министър.
— Какви ги говориш? Как тази каша може да доведе до друго, освен да ме прати в затвора?
— Никой няма да влиза в затвора, Лорейн. Този проблем е точно от онези, които са ти нужни, за да се утвърдиш като силен лидер. Не позволявай на онзи нещастник президента да бъде лицето на всичко това. Свикай пресконференция в най-гледаното време и разкажи на обществеността за терориста Джеймс Рийс. Така всяко ченге в страната ще тръгне по петите му, а ние знаем, че той няма да позволи да бъде заловен жив. Ще изглеждаш така, сякаш вече си в Овалния кабинет, и можеш да използваш случая, за да наложиш закона за наблюдение, който така отчаяно се опитваш да прокараш в Конгреса. Хората ще си изкарат акъла, а ти ще се изявиш като техен спасител.
— Тук съм съгласна, Стив. Наистина бихме могли да използваме това. Но как можем да сме сигурни, че Рийс не е взел и нас на мушка?
— Имам човек, когото досега държах в резерва, Лорейн, и който може да го доведе до собствената му гибел. Задействай най-добрите си части да го преследват, стегни примката и моите хора ще довършат работата. Ще припишем заслугата на онзи, когото посочиш, и ще продължим със следващата серия изпитания. Това нещо ще проработи, Лорейн. Ти ще станеш президент и ще направим милиарди.
— Давам ти една последна възможност, Хорн. И по-добре да се получи, иначе ще се погрижа занапред да не видиш нито един долар от бюджета на министерството.
— Ще се получи, Лорейн, повярвай ми.
57.
Райли беше излетяла от Лас Вегас Север, където се бе върнала, за да попълни летателен план до базовата ѝ станция в Тексас. Стига да спазваше визуалните правила за полет, никой нямаше да я пита докъде е летяла и още по-важно, къде е кацала. Щом кацнаха в Невада, Рийс остана в кабината с шапка и слънчеви очила, докато Райли попълваше летателния план и наглеждаше зареждането на самолета.
Лиз получи разрешение за излитане от кулата и започнаха дългото пътуване до Източен Тексас. Малко бяха хората в живота на Рийс (ако изобщо ги имаше), на които той се доверяваше така, както на Лиз Райли. Не беше споделял с никого цялата история от началото до края и сега разказът му запълни четиричасовия им полет.