Рийс не знаеше какво да каже и запази мълчание, докато Лиз събираше мислите си.
— Ще направя всичко по силите си, за да ти помогна — тихо каза тя.
— Благодаря, Лиз, вече го правиш. Изобщо не ми се иска да рискуваш толкова много заради мен. Рано или късно те ще разберат, че си била замесена.
— Може да разберат, може и да не разберат. Каквото и да стане, ще е по-добре, отколкото ако бях изтезавана и изнасилена от банда джихадисти в Ирак. Сигурна съм, че ФБР не може да ми отреже главата. Дължа ти живота си, Рийс, а освен това ти си ми като роднина. Те убиха най-близкото нещо до сестра и племенница, което съм имала.
58.
Ранчо Гоуст Роуз, Тексас
Работодателят на Лиз Райли държеше двата си самолета в хангар в ранчото си между Хюстън и Колидж Стейшън. Лиз живееше на територията на ранчото в малка, но добре оборудвана и чиста къщичка, която щеше да бъде дом и на Рийс, докато измисли следващия си ход. Шефа го нямаше и в ранчото имаше само неколцина души, които нямаше да досаждат на госта на г-ца Райли. Тя приземи самолета на частната писта и го насочи към хангар, който изглеждаше чист като операционна.
— Добре дошъл в ранчо Гоуст Роуз — каза Лиз, докато изключваше двигателя и правеше последна проверка на уредите.
Рийс стана от мястото си и отиде в пътническия салон.
— Ако искаш, остави нещата в самолета, никой няма да ги пипне — извика му Лиз от кабината.
Рийс кимна, намери сак с малко дрехи и тоалетни принадлежности, отвори люка и спусна стълбата. Изгаряше от желание да стъпи на твърда земя и да се разтъпче, след като беше прекарал половин ден в малкия самолет. Закрачи напред-назад в хангара, докато Лиз се занимаваше с уредите. Накрая тя също слезе и направи серия протягания, за да разкърши схванатото си тяло.
— Как ти е гърбът? — попита Рийс, имаше предвид нараняването, което беше сложило край на кариерата ѝ като военен пилот.
— Добре. Схваща се, когато прекарвам цял ден в самолета, но не е нещо, което чаша вино да не може да оправи.
Лиз пилотираше като мъж, но пиеше като момиче. Рийс винаги я беше възприемал като странен парадокс, смес между мъжкарана и крехко момиче, и все се изненадваше от нещата, които тя казваше или правеше и които я правеха да изглежда прекалено много от едното или другото.
Пред хангара спря един форд F-350 и дребен мъж с каубойска риза, джинси и ботуши докосна шапката си в знак на поздрав към Лиз и кимна на Рийс.
— Сеньора Райли.
— Това е Ернесто — каза Лиз. — Той ще ни откара до дома ми. Не се безпокой, знае как да си държи устата затворена.
Качиха се в пикапа и през десетте минути път до къщичката на Райли Рийс се наслаждаваше на гледките на огромното ранчо.
Исламорада, Флорида
Беше му струвало цяло състояние, но Ленард Хауард беше успял да уреди нощен полет за себе си и семейството си от Сан Диего до Атланта и след това надолу до Форт Лодърдейл, където взеха кола до Исламорада на Флорида Кийс. Пристигнаха в наетата къща изтощени, но радостни, че са в безопасност и толкова далече от Сан Диего, колкото позволяваха границите на Съединените щати. Онзи ненормалник Рийс със сигурност действаше без каквато и да било поддръжка и нямаше начин да успее да прекоси страната, без да бъде спипан. А и как би могъл да ги открие, ако не разполага с разузнавателна информация?
През първия ден Хауард и семейството му се спотайваха и наваксваха със съня, но вече започваха да се чувстват по-удобно в новата тропическа обстановка и се заеха да я проучват. Отначало синът и дъщеря му, и двамата тийнейджъри, се оплакваха от липсата на плаж до къщата, но бързо си дадоха сметка за изпълнения с чудеса подводен свят на плитчините и рифовете, който правеше островите така желана дестинация за гмуркачи. Хауард им купи маски и шнорхели от местния магазин и те прекараха по-голямата част от деня в изследване на новия свят. Ленард и жена му се задоволиха да се настанят на верандата и да четат. Тя преглеждаше списания за архитектура и интериорен дизайн, а той четеше новия роман на Брад Тор, който беше купил на летището в Атланта. По този начин щяха да прекарат остатъка от живота си, след като той излезеше от онова, което покойният адмирал Пилснър наричаше просто Проекта.