Ранчо Гоуст Роуз, Тексас
Рийс последва Лиз по стъпалата на къщичката ѝ и в малката дневна.
— Искаш ли нещо? — попита тя, докато вървеше към кухнята. — Имам бира, вино, вода и май само това…
— Не бих отказал една бира, както и малко светлина. Това място е като пещера — отвърна Рийс, докато примижаваше към фотографиите над камината. Имаше снимка на Лиз в пилотски костюм пред хеликоптера ѝ, направена очевидно в Ирак, както и друга, от която сърцето му прескочи — Лиз, Рийс, Лорън и Люси, ухилени до ушите на Коледа. Щастие, замръзнало във времето.
Лиз се върна в дневната с бутилка „Куурс Лайт“ за Рийс и чаша бяло вино за себе си.
— Най-сетне имам в дома си мъж, който не е роднина, с когото не мога да се забавлявам.
Рийс бързо се окопити и откъсна поглед от снимката.
— Нима роднините са табу там, откъдето си? Не го знаех — пошегува се той.
— Аз съм от Алабама, а не от Тенеси. — Лиз го тупна шеговито с юмрук по ръката и седна на канапето до него. — Можеш да ползваш безжичния интернет, ако ти трябва. Тук не можем да прокараме стационарен телефон и цялата комуникация е сателитна. Мисля, че е сигурна, но не мога да гарантирам нищо. Знаеш колко рисковани са тези неща напоследък. Имам и три предплатени телефона. Но ако бях на твое място, не бих ги използвала повече от веднъж.
— Добре, благодаря.
Беше рисковано, но необходимо. Рийс се свърза с Wi-Fi и провери папката в SpiderOak за съобщения от Бен Едуардс. Намери едно, което представляваше само поредица букви и числа, следвани от JAG. На Рийс му трябваха няколко секунди да се сети, че това са координати и че Бен го насочва към едно от няколкото оставащи имена в списъка му.
— Какво имаме тук? — попита Лиз.
— Съобщение от Бен — отвърна Рийс. — Прилича ми на местоположението на следващата ми цел.
— Милият Бен — замислено каза Лиз. — Помня как винаги ме сваляше, когато ви гостувах на двамата с Лорън в Коронадо. Мисля, че тъкмо беше започнал работа в Управлението. Все ме побиваха тръпки от него. Мислех си, че е женен и че жена му също е на партито!
— Типично за Бен. Винаги е имал проблеми с брачните клетви.
— Къде е целта? — попита Лиз.
— Във Флорида. Флорида Кийс.
Проблемът беше как да стигне дотам. Това беше най-тясното място в Съединените щати, с един-единствен път, заобиколен от всички страни от вода. Ако беше на мисия с тюлените, най-лесно щеше да е подходят по вода. Можеха да приближат по въздух, с по-голям кораб или дори с подводница, след което да продължат към брега с лодки „Зодиак“ и накрая да плуват под вода със специалните дихателни апарати, които не пускат издайнически мехурчета. Но сега положението беше такова, че макар да бе изключително добре обучен морски командос, Рийс не разполагаше дори с кану.
Като дете Рийс беше прекарал известно време в Южна Флорида, но това беше преди десетилетия, а оттогава онази част от страната се беше променила невероятно много. Преди войната той и хората му бяха провеждали демонстрации за посетителите на Музея на морската пехота във Форт Пиърс, така че имаше някои местни контакти. Докато беше там, Рийс се беше запознал с някои наистина добри местни, които обичаха да ловят риба с харпун, и беше поддържал връзка с тях по имейл. Въпреки това не ги познаваше достатъчно добре, за да се обърне към тях за помощ като най-търсения човек в Америка — подозираше, че със сигурност ще стане такъв, след като органите на реда започнат да свързват парчетата от пъзела.
Освен това Рийс знаеше, че в Южна Флорида има малки частни писти, на които по-предприемчивите и изтънчени бизнесмени от черния пазар бяха внасяли бали контрабандна марихуана през 70-те и 80-те, но федералните продължаваха да ги следят внимателно и до днес в рамките на борбата им срещу наркотиците. Рийс не можеше да измисли друг начин, който да му даде сравнително реален шанс да се измъкне, и реши, че ще му се наложи отново да разчита на щедростта на приятеля си Марко. Извини се и излезе на предната веранда на къщичката. Използва един от предплатените телефони да се свърже с мексиканския си благодетел и както очакваше, Марко наистина имаше познати в Маями, които можеха да уредят транспорт, без да задават излишни въпроси. На летището на Опа-Лока, северозападно от Маями, щеше да го чака кола.
— Е, май в крайна сметка в дома ти няма да преспива мъж — каза той на Лиз, след като влезе вътре.