Не спомена, че се беше обадил на подполковник Дюк Брей, командира на Армейските специални сили от Частта за специални операции, в която влизаше и отрядът на Рийс. Дюк Брей беше легенда в Специалните части и най-добрият войник на света. Беше един от първите, влезли в Афганистан след 11 септември 2001 г. като член на прочутата част Трипъл Никел от Пета група, която беше препуснала с коне в подкрепа на офанзивата на Северния алианс, при която Кабул беше превзет за дни вместо за месеци, както говореха умниците в Щатите. Рийс се беше засичал с него неведнъж през годините и двамата изпитваха голямо уважение един към друг. По време на телеконференцията им на четири очи Рийс можеше да е максимално прям с човека, когото възприемаше като приятел и наставник.
— Какво е това, мамка му? — беше попитал Рийс, след като се беше убедил, че и двамата са зад затворени врати пред компютрите си.
— Знам, Рийс. Пълна глупост. Никога не съм виждал подобно нещо. Или поне от доста време не съм. Казах на СГСО да си го начукат и че няма да го правим. Шантавото е, че натискът не е на хората от тяхното разузнаване. А от национално ниво и ти знаеш какво означава това.
Това означаваше ЦРУ и че става въпрос за информация от стратегическо ниво, а не от тактическо, с каквато се занимаваха на терен. И явно беше нещо много важно, за да бъде сведено толкова бързо от толкова високо.
— Рийс, обадих се на някои мои хора в Лангли, за да науча нещо повече. Никой не е чувал за подобно нещо. Как ти се вижда целта?
— Вижда ми се чудесна. Точно затова се питам. Никога не съм виждал нещо толкова подробно, дошло от толкова високо. И никога не сме чували за въпросното лице, но със сигурност има много информация, която потвърждава, че става въпрос за сериозен играч с връзки с пакистанските разузнавателни служби. А какво е мнението на Стивънс? — попита Рийс. Имаше предвид полковника, който командваше СГСО и беше едно ниво над Брей.
— Познаваш Стивънс, свестен офицер е. Иска да постъпи правилно, но е кариерист. Каза, че имал лична гаранция от Тампа, че става въпрос за мисия с висок приоритет, която трябва да се изпълни тази нощ.
Тампа беше щабквартирата на Централното командване, което ръководеше американските военни операции в Близкия изток, както и на Командването на специалните операции, което беше начело на всички специални операции по целия свят.
— И кой ли е дал тази гаранция? — запита се на глас Рийс.
— Това не ми харесва, Рийс — продължи Брей и поклати глава. — Иска ми се да можех да съм с теб, капитане, но ще се погрижа да разполагаш с всичко, от което имаш нужда. Твоята операция ще е първостепенна.
— Благодаря, сър. Не бих отказал един АС-130 и „Предатор“ с ракети „Хелфайър“.
— Вече сме се погрижили за тях.
— Разбрано, сър. По-добре да се захващаме за работа. Благодаря за подкрепата.
— Успех, капитане.
За изненада на Рийс агент Стъбс не задълба в странностите около произхода на информацията. Сякаш това изобщо не беше проблем.
„Интересно.“
Колкото и трудно да му беше, Рийс продължи със събитията на място. Проникването от разстояние. Съобщенията, че в обекта няма никакво движение. Експлозиите. Смъртта.
Когато приключи, първият въпрос на Стъбс изобщо не беше свързан с мисията. Вместо това той извади един лист от купчината пред себе си и го побутна към Рийс.
— Това от ваш имейл ли е, капитане?
Рийс изобщо не направи опит да скрие гнева си, когато погледна агент Стъбс и после нервно изглеждащия агент Бриджър.
— Може би по-добрият въпрос е от къде на къде си позволявате да ровите в личните ми имейли?
— Ще ви попитам отново, капитане — това ваш имейл ли е?
Едно от първите правила на разпита е винаги да знаеш отговора на въпроса, преди да си го задал. И това определено не беше разговор — а разпит.
— Това е от личен имейл кореспонденция между мен и жена ми.