Най-сетне Рийс стигна до Флорида Сити и продължи по върволицата острови, известни като Кийс. Веригата, дълга около сто и шейсет километра, се простираше покарай единствената магистрала с мостовете ѝ, като всеки километър беше отбелязан с номер, отброяващ надолу с приближаването към Кий Уест. Почти всяко място тук си имаше километричен знак. Докато брои километрите и продължава все по на юг, човек вижда все по-малко признаци на влиянието на Маями и все повече реликви от старата Флорида. Крайпътните мотели и ресторанти, останки от 50-те и 60-те, напомняха на Рийс за пътуванията му с родителите му и дядовците му като дете. Искаше му се децата му да бяха живи, за да познаят подобни безгрижни дни.
59.
Исламорада, Флорида
Ейми Хауард беше легнала за следобедна дрямка, а децата гледаха филм на големия телевизор в дневната. Ленард ги попита дали искат да излязат на разходка с него, но те отказаха. И двамата бяха на възраст, на която предпочитаха да бъдат колкото се може по-малко време с мама и татко, а и бяха изтощени от сутринта, прекарана под слънцето на Флорида.
Облечен в лек рибарски екип и с широкопола шапка и сандали, Хауард вървеше към пътя, излизащ на магистрала 1. Покрай пътя минаваше тротоар, от който започваше пътека, предлагаща изглед към мангровите мочурища, които бяха в основата на местната екосистема. В един момент пътеката минаваше под извисяващи се като катедрала дървета, които осигуряваха благословена сянка срещу палещото слънце. Въпреки бавното темпо и краткото разстояние, което беше изминал, Хауард вече се потеше от нетърпимата влажност. Не искаше да си представя това място през август. Колкото и красиво да беше тук, винаги би предпочел Калифорния.
Чу нещо като стъпки зад себе си и се обърна да погледне. Когато го направи, получи удар в челюстта, от който светът пропадна в мрак и той се строполи на бетона. Когато дойде на себе си, някакъв мъж го беше възседнал и сипеше удари по лицето му. Хауард се опита да вдигне ръце и да се защити, но те бяха приклещени в мъртвешка хватка от бедрата на мъжа. Рийс беше превърнал лицето на Хауард в кървава пихтия, но се спря, преди да го е пребил до смърт. Това щеше да е твърде безболезнен край за човека, който от алчност беше продал хората му на талибаните. Той свали кожения си колан, сложи го около врата на Хауард като ремък и го повлече към мангровото мочурище. Юрисконсултът пълзеше зад него, доколкото можеше. Когато се озоваха на петдесетина метра от пътеката, ръцете на Хауард не издържаха и той се превърна в мъртво тегло. Рийс пусна колана, като остави главата на пленника му да падне на меката земя, след което вдигна юриста на рамене и нагази във водата. Мочурището с мангровите дървета беше същински лабиринт и Рийс трябваше да внимава, за да намери пътя, по който беше дошъл. Изпита истинско облекчение, когато видя носа на взетата „назаем“ плоскодънна лодка „Хюз“. Метна почти изпадналия в несвяст Хауард през борда и закопча ръцете и краката му със свински опашки.
Покрай основната верига острови, през които минаваха магистралата и железопътната линия, имаше множество други парчета земя с различни размери и форми, до които можеше да се стигне единствено с лодка. Рийс се насочи на север през откритите води на Флорида Бей в търсене на подходящо място, далеч от любопитните очи и уши на цивилизацията. Не му се наложи да търси дълго. Плиткото газене на плоскодънната лодка му позволи да премине над безброй подводни препятствия, като просто вдигаше двигателя над повърхността. Застанал на платформата на кърмата по къси панталони и тениска и управляващ лодката с помощта на дълъг прът от фибростъкло, той изглеждаше като поредния рибар, излязъл да си опита късмета в този рай за любителите на риболова. Накрая намери едно защитено заливче, където можеше да приближи лодката колкото се може по-близо до брега, и пусна котва.
Юрисконсултът на адмирала беше дошъл на себе си и бръщолевеше непрекъснато, като не поемаше отговорност за своята роля в заговора срещу войниците и семейството на Рийс, умоляваше го да пощади живота му и обвиняваше всеки, за когото можеше да се сети, за сегашното положение. Рийс сряза свинските опашки около краката на Хауард, хвърли го през борда и го загледа как се мята като обезумял, преди да открие, че водата е дълбока само до гърдите му.