— Жена ми се обажда на ченгетата. И ти си виновен за тази гадост.
— Не е нужно да го правим, човече. Ще ти платя в брой. Само ела с мен до най-близкия банкомат.
Мъжът завъртя глава да погледне жена си.
— Късно е — успя да каже той, преди лявата ръка на Рийс да извие дясната му и да я обездвижи. В същото време Рийс нанесе удар с отворена длан под брадичката на мъжа. Силата на удара счупи челюстта и зъбите, които вероятно и без това не бяха в добра форма; по-важното беше, че мозъкът на дебелака се блъсна в задната част на черепа и отскочи напред, пращайки вълна от сигнали през нервната му система, която незабавно изключи. Краката на мъжа се подгънаха и гравитацията запрати всичките му 170 килограма директно надолу. Главата му се удари в асфалта с противно туп. Жената изскочи с писъци от колата, вдигнала телефон към ухото си.
Рийс скочи зад волана, превключи на скорост и настъпи газта. Гумите се завъртяха, но колата почти не помръдна. При удара двете тежки коли се бяха заклещили. Рийс изключи от скорост, натисна копчето от лявата страна на таблото, за да включи четворната предавка, след което превключи на първа. Потегли напред, влачейки по-тежкия джип след себе си; двигателят ревеше в опит да поеме товара. Рийс ясно си даваше сметка, че няма да стигне много далече по този начин, но това беше единственото, с което разполагаше.
„Трябва да се махна от тази кола.“ Продължи нагоре по надлеза към магистралата, оставяйки след себе си изпадналата в истерия жена на дебелака, и погледна картата в скута си. Тя му даде идея. Когато стигна средата на дългия завой, Рийс рязко зави надясно, после наляво и наби спирачките. Двете коли поднесоха и спряха, блокирайки и двете платна. Рийс вдигна ръчната спирачка и прибра ключовете и картата в джоба си. Прехвърли се на съседната седалка и грабна раницата си, докато отваряше вратата. Клаксоните вече ревяха, докато прекрачваше парапета и увисваше на ръба. „Мътните да ме вземат!“ Рийс се пусна, като опря брадичка в гърдите си, събра крака и присви колене в очакване на несъмнено болезнения удар.
Бяха минали почти двайсет години, откакто инструкторите във Форт Бенинг го бяха учили как да се приземява с парашут, но има някои неща, които не се забравят никога. Петите му докоснаха чакъла и той се претърколи странично, прехвърляйки силата на удара от стъпалата към прасците, бедрата, хълбоците и гърба. Техниката, разработена да позволява на бързо спускащите се парашутисти да избегнат нараняване, вършеше работа и на беглец, решил да скочи от надлез на магистрала върху железопътната линия долу. Тялото на Рийс беше минало през много изпитания от онези курсове и той остана да лежи неподвижен няколко секунди, докато прецени в какво състояние е. Имаше чувството, че е натъртен, но не и ранен, затова се обърна и се надигна на колене. Дясното му коляно се подгъваше леко, когато пренасяше тежестта си на него, но можеше да куцука напред сравнително бързо.
Сякаш никой от пътуващите не беше забелязал или не му пукаше, че човек е скочил от надлеза на релсите долу. Всички бяха прекалено погълнати от смартфоните си. Едно малко момче забеляза, но когато се опита да каже на майка си, че някакъв човек е паднал от небето на релсите, тя само му кимна, без да прекъсва онлайн пазаруването си. Дейдленд беше крайна гара и след по-малко от минута чакане пристигна влак.
Ако някой извън Маями беше чувал изобщо за Дейдленд, това най-вероятно се дължеше на „касапницата в Дейдленд“ от 1979 г., кървава престрелка на един паркинг, превърнала се в символ на свързаното с наркотици епидемично насилие в Маями. Рийс се надяваше да не се стига до втора подобна престрелка, но за всеки случай беше готов за такава. Отвори ципа на раницата си, за да има по-бърз достъп до пистолета, и я носеше в лявата си ръка, докато се качваше на влака. Едната стена на вагона беше покрита с реклами на Wi-Fi, което подсети Рийс да извади айфона си. Замоли се да не са намерили начин да го следят, но нямаше друг избор — освен айфона имаше един предплатен телефон, който щеше да използва само в краен случай. Включи устройството, влезе в интернет и отвори Signal.
наложи се да зарежа колата, пътувам на север по зелената линия от дейдленд. трябва ми бърз план за измъкване, ченгетата вероятно ме търсят.
Лиз Райли явно гледаше телефона си, защото отговорът ѝ пристигна почти моментално.
Ще измисля нещо, изчакай.
Рийс извади картата от джоба си и започна да търси варианти. Тюленът в него му казваше да тръгне към водата, но като че ли нямаше воден път до летище, освен ако не можеше да намери лодка. Вдигна глава, когато чу сирени, но те се отдалечаваха към мястото на катастрофата. Телефонът му избръмча.